Вратата беше заключена, но връзката на колана на Стоун отново свърши работа.
Складът беше пълен с цилиндрични контейнери. В ръката на Стоун светна миниатюрно фенерче. Работната маса наблизо беше покрита с безразборно разхвърляни инструменти. В ъгъла имаше малък бояджийски компресор, до който бяха подредени големи кутии с бои и разредители. На стената бяха окачени портативна кислородна бутилка и предпазна маска. Стоун насочи фенерчето си към контейнерите и започна да чете надписите върху тях: „FM–200“, „FE–25“, „ИНЕРГЕН“, „Халон 1301“, „СО2“. Вниманието му бе привлечено от надписа върху последния цилиндър и той се наведе да го разгледа по-добре.
— Погледни — прошепна Рубън и посочи към някакъв надпис на стената.
— „Файър Контрол Лимитед“ — нетърпеливо кимна Стоун. — Вече го познаваме.
— Прочети какво пише под него.
Стоун се подчини и шумно си пое дъх.
— „Файър Контрол“ е филиал на „Парадайм Текнолъджис“!
— Собственост на Корнилиъс Бихан — мрачно добави Рубън.
— Което означава, че е излъгал Кейлъб, когато го е разпитвал за вентилите в хранилището!
Стиснал кормилото, Кейлъб не отделяше поглед от телената мрежа.
— Хайде, защо се бавите?! — нетърпеливо прошепна той.
В следващия момент се просна странично на седалката, тъй като иззад ъгъла изскочи някаква кола и бързо се насочи към портала. Сърцето му заби силно, като видя логото на частна охранителна фирма върху страничните врати и едрата немска овчарка на задната седалка.
Трескаво бръкна в джоба си за мобилния телефон, но с досада установи, че батерията му е паднала. Постоянно забравяше да зарежда проклетото апаратче най-вече защото никак не обичаше да говори по него.
— Мили боже! — простена той, после направи опит да се стегне. — Хайде, Кейлъб Шоу, можеш да го направиш!
Замълча и напрегна взор към портала, където се развиваха събитията от реалния живот — с обучени кучета и въоръжени мъже. По гърба му пробягаха тръпки, куражът бързо го напусна. В крайна сметка онези
— Тенисън изобщо не е знаел какво представлява истинската опасност! — гневно процеди той.
Слезе от колата и колебливо тръгна към оградата.
Стоун и Рубън изскочиха от склада и се насочиха към камионетката.
— Аз ще проверя каросерията, а ти ми пази гърба — прошепна Стоун и се покатери отзад. Лъчът на фенерчето му бързо пробяга по изправените вътре контейнери. На всички личеше обозначението „Халон 1301“ с изключение на един, на който пишеше „FM–200“. Извади увито в парцалче шишенце с терпентин, което беше взел от склада, и започна да търка надписа. Боята започна да се лющи и под нея се показа друг надпис: „CO2 5000 ЧНМ“.
— Мамка му! — долетя напрегнатият глас на Рубън. — Хайде, Оливър, тръгвай!
Стоун вдигна поглед и видя огромното куче, което излезе от патрулната кола пред портала. Без да губи време, той скочи на земята и двамата хукнаха към телената ограда, използвайки камионетката за прикритие. За съжаление бяха безсилни пред обонянието на кучето. Зад гърба им се разнесе глухо ръмжене и драскане на нокти по асфалта, последвано от тропота на въоръжените мъже.
Двамата се вкопчиха в мрежата и започнаха да се катерят по нея. Кучето скочи подире им и захапа крачола на Рубън.
Намерил някакво прикритие извън оградата, Кейлъб безпомощно наблюдаваше развоя на събитията.
— Спрете! — извика силен мъжки глас. Рубън риташе и блъскаше, но кучето не пускаше крачола му. Стоун се обърна и видя двамата охранители с насочени пистолети.
— Слизай или кучето ще ти откъсне крака! — извика единият от тях. — Веднага!
Двамата бавно се подчиниха, а пазачът извика кучето. То се оттегли с ръмжене и заплашително оголени зъби.
— Почакайте, станало е недоразумение — извика Стоун.
— Кажи го на ченгетата! — изръмжа вторият охранител.
— Оттук поемаме ние, момчета! — обади се женски глас.
Всички се обърнаха. Анабел се беше изправила до черен седан, а до нея се пъчеше Милтън, облечен в синьо яке и шапка с надпис ФБР.
— Кои сте вие, по дяволите? — попита единият от мъжете.
— ФБР агенти Макалистър и Дюпре — извика в отговор Анабел и вдигна служебна карта. После леко разтвори якето, за да се видят значката и кобурът с пистолета. — Отворете портала и си приберете проклетия пес!
— Каква работа им тук ФБР? — нервно попита същият охранител, но побърза да изпълни заповедта.
Анабел направи крачка напред и се обърна към Милтън:
— Прочети им правата!
Милтън извади два чифта белезници от джоба на якето си и тръгна към арестуваните.
— Хей, почакайте! — обади се другият охранител. — Ние сме длъжни, щом заловим нарушители, да извикаме полицията!
Анабел пристъпи към него, огледа униформата му и заби поглед в червендалестото му лице.
— От колко време си в охранителния бизнес, момче?
