— Заобиколен си от смърт — промълви тя, плъзгайки поглед по надгробните камъни. — Доста потискащо. Май се налага да си потърсиш друга работа.
— В тези хлътнали дупки ти виждаш смърт и тъга, но за мен те са символ на един достойно изживян живот от поколение, което е оказало силно влияние върху следващото.
— Това е прекалено алтруистично за човек като мен — сви рамене Анабел.
— Едно време и аз мислех така.
— Окей, желая ти късмет — обърна се тя.
— Знаеш къде да ме намериш, ако някога ти потрябва приятел — подхвърли след нея Стоун.
Раменете й леко потръпнаха, а в следващия миг вече я нямаше.
Стоун прибра косачката и седна на верандата. Очите му обиколиха надгробните плочи с мрачна тържественост. Подухна хладен вятър.
Кейлъб се изправи, поздрави посетителя и попита:
— С какво мога да ви помогна?
Роджър Сийгрейвс му подаде читателската карта, която всеки можеше да си извади от сградата „Мадисън“ от другата страна на улицата срещу паспорт или шофьорска книжка, независимо дали са фалшиви, или не. На нея под собствената му снимка беше изписано името Уилям Фоксуърт. Съответната информация беше вкарана и в централната компютърна система на библиотеката.
Очите на Сийгрейвс пробягаха по масите, зад които тук-там имаше хора.
— Търся една определена книга — обясни той и назова заглавието.
— Много добре — кимна Кейлъб. — Проявявате ли специален интерес към тази епоха?
— Имам много интереси, този е просто един от тях — отвърна Сийгрейвс и го огледа с изучаващ поглед, сякаш се колебаеше дали да добави още нещо. На практика следваше предварително обмислен сценарий, който включваше и задълбочено проучване на лицето Кейлъб Шоу. — Всъщност аз съм и колекционер, но все още новак. Притежавам няколко наскоро закупени екземпляра на английски книги, които бих искал да бъдат оценени от специалист. Зная, че това би трябвало да стане преди покупката, но, както вече споменах, все още съм новак. Преди време се сдобих с известни средства, а майка ми цял живот е работила в библиотека. Винаги съм проявявал интерес към книгите, но наскоро открих, че тяхното колекциониране е съвсем друга игра.
— Прав сте, това е друга игра, която понякога става твърде ожесточена — кимна Кейлъб и побърза да добави: — Разбира се, без да излиза от рамките на почтеността. — Замълча за момент, после с усмивка продължи: — По случайност английската литература от осемнайсти век е една от моите специалности.
— Страхотно! — светна Сийгрейвс. — Значи имам късмет!
— За кои книги става въпрос, мистър Фоксуърт?
— Наричайте ме Бил, моля. Става въпрос за едно първо издание на Дефо.
— „Робинзон Крузо“, „Мол Фландърс“?
— „Мол Фландърс“ — отвърна Сийгрейвс.
— Много добре. Друго?
— „Животът на Ричард Наш“ на Голдсмит и един Хорас Уолпол.
— „Замъкът Отранто“, отпечатан през 1765-а?
— Точно той. В много добро състояние.
— Човек не среща много често такива. С удоволствие ще му хвърля едно око. Вероятно знаете, че различните издания не са еднакви. Човек купува някое с убеждението, че е първо издание, но впоследствие се оказва, че става въпрос за съвсем друго нещо. Случва се дори и на опитни специалисти. — Замълча за миг и побърза да добави: — Естествено, това е нормално.
— Ще ги донеса при следващото си посещение — кимна Сийгрейвс.
— Не съм сигурен, че идеята е добра, Бил — поклати глава Кейлъб. — Ще ви бъде трудно да ги вкарате тук без предварителна уговорка, а още по-трудно да ги изнесете. Вероятно разбирате за какво става въпрос: ще бъдете заподозрян в кражба и със сигурност ще ви арестуват.
— О, не бях се сетил за това — пребледня Сийгрейвс. — Полицията, господи! До ден-днешен не съм бил глобяван дори за забранено паркиране!
— Спокойно, няма страшно — погледна го снизходително Кейлъб. — Светът на редките книги може да бъде, как да кажа… доста комплициран, с опасен привкус. Но ако сте със сериозни намерения да колекционирате книги от осемнайсти век, трябва да имате предвид няколко автора, които са задължителни. Например Джонатан Суифт и Александър Поуп, смятани за най-големите майстори през първата половина на века. Разбира се и „Том Джоунс“ на Хенри Филдинг, Дейвид Хюм, Тобаяс Смолет, Едуард Гибън, Фани Бърни, Ан Радклиф и Едмънд Бърк. Бих казал, че това не е евтино хоби.
— О, вече го разбрах — мрачно кимна Сийгрейвс.
— Не е като да събираш капачки от бутилки, нали? — засмя се Кейлъб. — О, пропуснах да спомена гиганта на тази епоха — мистър Самюъл Джонсън, смятан за най-големия майстор от втората половина на века. Разбира се, списъкът съвсем не е пълен, но представлява добро начало.
— Вие наистина сте експерт по литературата на осемнайсти век — с уважение го погледна Сийгрейвс.
— Би трябвало, след като съм защитил докторат по нея — усмихна се Кейлъб. — А ако действително желаете да оценя вашите книги, можем да го уредим, но някъде навън. Просто ми се обадете. — Той извади от джоба си картичка със служебните телефони и я подаде на Сийгрейвс, след което бодро го потупа по рамото. — А сега ще донеса изданието, което ви интересува.
Минута по-късно се върна с дебелия том и се усмихна.
— Наслаждавайте му се.
