Конго полностью

Експедицията на ТСЗр щеше да продължи, най-малкото поне засега. А междувременно той щеше да направи всичко, което беше по силите му, за да забави консорциума. Травис си имаше наум няколко идеи.

Самолетът летеше на юг точно над езерото Рудолф в северна Кения когато Том Сиймънс повика Елиът.

Сиймънс беше приключил компютърния си анализ за отличаването на горилата от другите маймуни, основно шимпанзетата. След това бе получил от Хюстън видеозапис с три секунди от много лошо видеотранслация, на която изглежда някаква горила разбиваше сателитна антена и се втренчваше в камерата.

— Е? — запита Елиът, загледан нетърпеливо в екрана на компютъра. Съобщението беше следното:

— Проклятие — изруга Елиът. С тези параметри изследването беше неясно и безполезно.

— Съжалявам — обади се Сиймънс по телефона. — Част от проблемите обаче възникват от самия тестван материал. Трябваше да въведем като фактор в компютъра извличането на това изображение. То е било обработено, което означава, че е бил въведен някакъв порядък; а при този процес се е изгубила именно онази прагова стойност. Бих искал да поработя с оригиналната дигитализирана матрица. Можете ли да ми я осигурите?

Карън Рос кимна утвърдително.

— Разбира се — каза Елиът.

— Ще направя още един опит — каза Сиймънс. — Но ако искате да знаете мнението ми, пак няма да се получи. Работата е там, че при горилите са наблюдават значителни индивидуални различия в лицевата структура, точно както при хората. Увеличим ли базата от образци, тогава ще получим и повече вариации, и един още по-голям популационен интервал. Мисля, че сме ни напред, ни назад. Никога не ще успеете да докажете, че това не е горила, макар и да залагам всичките си спестявания, че е.

— Какво означава това? — запита Елиът.

— Означава, че сме се сблъскали с нещо съвсем ново — отвърна Сиймънс. — Казвам ви, ако това действително е горила, тя би трябвало при тази функция да получи стойност някъде от порядъка на 0,89 или 0,94. Изображението обаче получи 0,39. Това просто не достатъчно. Не е горила, Питър.

— Тогава какво е?

— Това е преходна форма. Приложих функцията, за да измеря къде беше вариацията. И знаеш каква беше основната разлика? Цветът на кожата. Дори и при черно-бяло изображение не е достатъчно тъмен, за да бъде горила, Питър. Това е едно съвсем ново животно, гарантирам ти.

— С какво ще промени това графика ти? — обърна се Елиът към Рос.

— За момента, с нищо — каза тя. — Другите елементи са по-критични, а този не може да се разложи на по-прости компоненти.

Пилотът включи вътрешната система за връзка.

— Започваме да снижаваме към Найроби — каза той.

Само на пет мили от Найроби човек може да се озове сред дивото обкръжение на източноафриканската савана. А в паметта на много найробски жители обкръжението можеше да се открие и още по-близо: газели, бъфало и жирафи скитаха наоколо, а от време на време някой случаен леопард ощастливяваше с присъствието си нечия спалня. В ония дни градът все още запазваше характера си на дива колониална станция; в дните на своя разцвет Найроби сигурно е бил много бързо разрастващ се град; „Женен ли сте или живеете в Кения?“ беше стандартният въпрос. Мъжете бяха яки и пиеха здраво, жените красиви и без много задръжки, а картината на живота предсказуема не повече от лова на лисици всяка събота в околностите на града.

Модерният Найроби обаче е почти неузнаваем в сравнение с онзи от безгрижното колониално време. Шепата оцелели викториански здания сякаш са затънали в един модерен град с население половин милион души, с улични задръствания, френски ресторанти, супермаркети, химически почиствания за един ден, стоп-светлини, небостъргачи, и замърсен въздух.

Самолетът на ТСЗР кацна на международното летище в Найроби 16 юни на разсъмване, и Мънро се свърза с носачите и помощниците на експедицията. Те възнамеряваха да излетят от Найроби само след два часа, но точно в този момент от Хюстън им позвъни Травис и им предаде, че Питърсън, един от геолозите от първата конгоанска експедиция, е успял по някакъв начин да се добере до Найроби.

Рос се възбуди неимоверно от новината.

— Къде е сега той? — запита нетърпеливо тя.

— В моргата — отвърна Травис.

Елиът примига докато се приближаваше: тялото върху масата от неръждаема стомана беше на русокос мъж неговата възраст. Ръцете на мъжа бяха строшени; кожата беше подута, с някакъв отвратителен ален цвят. Той погледна към Рос. Тя изглеждаше напълно в ред; дори не примигна или извърна настрани. Патологът настъпи един педал и микрофонът над главите им се включи.

— Бихте ли се представили, ако обичате.

— Карън Елън Рос.

— Националност и номер на паспорта.

— Американка, F1413649.