Долу се отвори врата, изпращайки осветена пътека през целия двор — чак до плувния басейн. Някакъв мъж пристъпи в осветеното място и погледна нагоре.
Меривейл позна Гемел и си помисли, че може би агентът от ФБР вече е получил доклад за земетресението. Трусът, в следствие на който цялата сграда бе заскърцала застрашително, бе пробудил Меривейл преди около четиридесет и пет минути, изпълвайки го с някакъв първичен страх. Оказа се, че Гемел вече се беше пробудил, когато само няколко секунди след инцидента Меривейл бе набрал номера на стаята му и бе изкрещял: „Какво става?“
„Изглежда, че е земетресение — отвърна Гемел. — Проверяваме дали има разрушения. Ти добре ли си?“
Меривейл се огледа и включи нощната лампа. Поне ток имаше.
„Да, добре съм. А и в стаята всичко изглежда наред“.
Част от посетителите на мотела бяха излезли по балконите на стаите си, на малко след това се прибраха.
И ето че сега, застанал отдолу, Гемел разпозна силуета на Меривейл и го подкани:
— Хайде, побързай.
Меривейл хвърли цигарата на пода, загаси я с крак и пое към стълбите. Имаше някакво зле прикрито напрежение в жеста на Гемел.
Меривейл затича надолу по стълбите, прескачайки по две наведнъж, без да се безпокои от шума, който вдигаше. Шмугна се през вратата, която Гемел държеше отворена и чу как се хлопва зад него.
Едва когато прекоси половината стая и забеляза тримата, скупчени около маса, с поставен отгоре радиоприемник, Меривейл почувства, че се е случило нещо ужасно неприятно.
До стената имаше легло, покрито с разхвърляни завивки, част от които се въргаляха на пода. Един пепелник бе паднал под масата, сред купчина угарки и пепел. Двама от скупчените край масата мъже бяха облечени, но третият още беше по пижама. Светлината идваше от два плафона на стената. Всички присъстващи, включително и Гемел, бяха вперили напрегнат поглед в телефона, чиято слушалка бе вдигната. Мъжът с пижамата местеше уплашен поглед от слушалката към Меривейл и после пак към слушалката. Гемел посочи телефона и се извърна към Меривейл.
— Дяволите да ги вземат! Те знаят нашия номер!
— Какво? — Меривейл го погледна невярващо.
— Свързахме този телефон едва вчера — обясни Гемел. — Никой не знае за него.
— Не разбирам — рече Меривейл. Той не откъсваше поглед от лицето на Гемел, търсейки някакво обяснение за странния разговор.
— Хелстрьом ни се обади — каза Гемел. — Един от вашите бил при него, как му беше името… да имате Еди… Еди Джанвърт?
— Дребосъка? Дребосъка ръководеше групата, която…
Гемел вдигна пръст пред устата си.
Меривейл кимна.
— Та Хелстрьом ми заяви, че ще е най-добре, ако се вслушаме в думите на вашия човек, инак щял да вдигне целия град във въздуха, заедно с половината от щата Орегон.
— Какво?
— Каза, че това, дето сме го почувствали, въобще не било земетресение. Било някакво оръжие, което — както той твърди — можело да разцепи планетата. Доколко можем да се доверим на този Джанвърт?
— Напълно! — отвърна Меривейл автоматично. И веднага съжали за думите си. Това беше зле обмислен отговор, при това в момент, когато трябваше да защитава с всички сили способностите на Агенцията. Не биваше да проявява абсолютно доверие към Джанвърт, а по-скоро да изрази умерени съмнения.
— Джанвърт е на телефона и иска да разговаря с теб — продължи Гемел. — Вече ме увери, че заканите на Хелстрьом не са напразни, а освен това имал обяснение, защо една от патрулните ни коли не отговаря.
Меривейл отчаяно се нуждаеше от поне малко време, за да прецени ситуацията.
— Но нали ми каза, че телефонната връзка с чифлика била прекъсната? От чифлика ли се обаждат?
— Доколкото ни е известно. Изпратих едно от момчетата да провери кабелите. Изглежда Хелстрьом се е погрижил за възстановяването на връзката, или нещо подобно… Джанвърт твърди, че хората в патрулната кола били в безсъзнание, но отказва да съобщи причината за това. Настояваше първо да разговаря с теб. Рекох му, че спиш, но той… — Гемел кимна към телефона.
Меривейл преглътна мъчително с пресъхнало гърло. Да взривят половината щат? Дрън-дрън! Той приближи телефона, стараейки се да изглежда уверен, вдигна слушалката и заговори с най-добрия английски акцент, на който бе способен:
— Меривейл на телефона.
Гемел извади чифт слушалки, включи ги в допълнителния вход на телефона и ги нагласи, като кимна на Меривейл да продължава.
„Наистина е стария Фукльо, — помисли си Джанвърт, след като чу гласа. — Защо ли са го изпратили?“
Кловис стоеше срещу него, все още пребледняла от уплаха, но вече не хлипаше. Стори му се странно, че голотата й не го възбужда.
Джанвърт кимна на Хелстрьом, изправен само на крачка от него в здрача на студиото в хамбара. Лицето на Хелстрьом, озарено от зеленикавата светлина на странните монитори, изглеждаше мъртвешки бледо.
— Кажи му — нареди Хелстрьом.
Гласът на Хелстрьом кънтеше в цялата стая, предаван от говорителя на пулта.
