На следващото утро все още закусвахме, когато мюдюринът дойде при нас, за да се осведоми за резултата от нашия лов на призраци. Рафли му разказа всичко, като завърши с остра забележка по отношение на суеверието, което бяха проявили не само пазачите, ами и техният върховен повелител. Това постави мюдюрина в неудобно положение, от което той се опита да се измъкне, като придаде на лицето си важно делово изражение, и поиска от нас да му предадем Квимбо, защото се бил провинил двойно пред закона. Аз се изсмях, а сър Джон го погледна учудено и попита:
— Провинил се е двойно ли? А как?
— Изплашил е войниците. Само това би трябвало да бъде строго наказано, а освен това…
— А освен това? Какво има още? — прекъсна го англичанинът.
— Освен това най-важното е, че този човек е бил на джонката и също е пират като останалите похитители. Трябва да бъде също така строго наказан и мой дълг е да наредя да го затворят.
Пенснето на англичанина се плъзна бързо до върха на носа му, а собственикът на тези два предмета се сопна на мюдюрина:
— Какво те прихваща, сър! Забрави ли кой съм аз?
— Не.
— Е, тогава? Имам предвид моите връзки с негова милост, генералния губернатор.
— Да, с този високопоставен владетел сте роднини.
— Така! А кой е джентълменът, когото виждаш да седи до мен?
— Ваш приятел.
— Много добре! А кой е Квимбо, когото благоволяваш да наричаш пират?
— Той е… е… е… Мюдюринът млъкна. Вместо него продължи Рафли:
— Квимбо е слуга на този джентълмен. И какво следва от това? Можеш ли да ми кажеш?
— Не — призна човекът, който почувства как го обзема страх от властния тон на англичанина.
— Но това е лесно като детска гатанка. Ето ти един роднина на генералния губернатор, после един приятел на този роднина, а накрая и един слуга на този приятел. Очевидно от всичко казано следва, че Квимбо е слуга на генералния губернатор. Не го ли проумяваш, сър?
Мюдюринът не отговори, а бавно и нерешително поклати глава.
— Какво? Не го разбираш? Знаеш ли какво означава това? Щом аз твърдя нещо, а ти клатиш глава, това е обида, която между джентълмени може да бъде измита само с кръв. Надявам се, че се смяташ за джентълмен. Чарли, моля те, я ми донеси пистолетите.
След тези думи мюдюринът извика бързо и изплашено:
— Стой! Чакайте! Нямах намерение да ви обиждам, не е нужно да се пролива кръв. Напълно ви вярвам, сър!
— Значи признаваш, че нашият Квимбо е честен човек, а?
— Да.
— Който положително няма да бъде безпокоен?
— Да.
— Добре — сър Джон кимна доволно, като отново тикна пенснето си близо пред очите. — Значи се споразумяхме. Впрочем, и без това бих те посъветвал да се държиш така, сякаш не съществува човек на име Квимбо, дошъл от страната на кафрите.
— Защо?
— Защото го мислеше за призрак. Иначе би трябвало да разкажа всичко на губернатора, когато дойде. Ти сам прецени дали ще ти е приятно!
— Нищо няма да му казваме, нито дума! Изобщо не е имало някакъв призрак на джонката. Съгласен ли сте, милорд?
— Йес, ще се съглася.
— Всъщност трябва да ви уведомя, че губернаторът се връща още днес. Получих това известие от него по бърз пратеник. Идва, за да раздаде справедливост.
Действително, губернаторът ни посети в хотела още същия следобед. Изказа признанието си за енергичността, проявена от малката яхта на лорда при Залавянето на пиратската джонка. После бръкна в джоба си и измъкна една добре натъпкана кесия.
— А тук са стоте лири стерлинги, които спечелихте, сър.
Рафли посегна, равнодушно напъха в джоба си банкнотите й ме попита:
— Чарли, виждаш ли колко е хубаво, когато от време на време човек сключи някой и друг облог?
— Виждам, но въпреки Това никога няма да се обзаложа.
— Е да, там е работата я! Ти си великолепен човек, Чарли, но щом като никога не…
— Чакай! Наскоро не ми ли каза, че ще ме смяташ вече за доблестен мъж, ако изляза прав? Е добре, излязох прав и ти си получи обратно твоята незаменима чадър-лула. Тогава?
— Йес! Ти наистина си доблестен мъж, това е вярно, но все още не си истински джентълмен, понеже те е страх да се обзаложиш. Обичам те и тъкмо заради това не мога да не те съжалявам, от цялото си сърце. Та положи малко усилия де! Сигурно няма да е чак толкоз трудно да станеш такъв, какъвто всъщност ти подобава да бъдеш, а именно — благороден човек с джентълменско поведение. Ти имаш всички данни и качества за това, стига само да пожелаеш!
