— Сър! Искаш да ме обидиш ли? — изфуча Краля на петрола. — Да не би да ме смяташ за лъжец?
— И през ум не ми минава. Казвам само мнението си, а всеки човек има това право!
— Да, но ако не засяга честта на някой друг. Когато говориш за мен, би трябвало да се изразяваш малко по-предпазливо и по-внимателно.
— Тъй ли? И защо? Защо пък тъкмо когато говоря за теб?
— Защото не само ще ми бъдеш много задължен, но и вече си ми задължен. Нали тъкмо сега се каня да ви направя страшно богати.
— Не и мен, а само мистър Ролинс, но затова ще ти се плати повече от добре.
— Избавих те от плен в пуеблото!
— И така да е, но най-искрено ще ти кажа, че колкото повече се замислям над този случай, толкова повече въпроси възникват, на които не мога да си отговоря.
Гринли му хвърли остър, изпитателен поглед. Понечи гневно да избухне, но след като размисли, промени намерението си и спокойно попита:
— Какви ли са тези въпроси? Мога ли да ги чуя?
— Не смятам че е необходимо.
— Тъй ли? Много е вероятно да мога да ти отговоря.
— Не само е вероятно, но дори сигурно, че ще можеш, но се съмнявам дали наистина ще го направиш.
— Щом мога, ще го направя, сър. Разчитай на мен.
— Възможно. Въпреки това предпочитам да говорим за нещо друго. Но само защото така силно подчертаваш, че сме ти толкова много задължени, а и за в бъдеще ще има повод да сме ти благодарни, ще ти кажа, че пилците се броят на есен.
— Какво искаш да кажеш?
— Твърде е вероятно да станем с теб квит, тъй че повече да нямаш право да се позоваваш на благодарността ни.
— Много ми се иска да разбера как ще стане това!
— Съвсем просто: относно сделката, която ще сключим, не можеш да очакваш някаква благодарност, защото, както вече споменах, на теб ти се плаща. А за това, че ни избави от пуеблото, вече сме ти го записали на сметката, но може би твърде скоро тази точка ще трябва да бъде зачеркната, тъй като ти застреля двамата навахи.
— Че какво общо има това с тази сметка?
— Не задавай такива въпроси, сякаш си някой новак! Никак не е изключено да се натъкнем на навахите.
— И какво от това?
— Те ще отмъстят за смъртта на двамата си съгледвачи.
— Пфу! С това твърдение току-що доказа, че изобщо не си запознат със Запада. Та откъде ще знаят какво се е случило?
— Какво? Нима не чу думите на Мокаши? Навахите не са били двама, а трима. Третият ще тръгне по петите ни.
За миг лицето на Краля на петрола придоби сериозен и замислен израз, но после той се засмя подигравателно и рече:
— Вижда се какъв голям умник си бил! Да не би да вярваш, че Мокаши ни е казал истинското си мнение?
— Да.
— Наистина ли? Тогава ме принуждаваш да ти кажа, че от теб никога няма да излезе истински уестман. Мокаши е тръгнал на разузнаване срещу навахите. Фактът, че сам се е нагърбил с тази задача, а не е изпратил обикновени воини, показва че й придава особено голяма важност. Той се натъкна на трима неприятели, на трима съгледвачи и трябва да направи всичко възможно, за да ги убие. Аз застрелях двама от тях. Третият остана жив и видя нихорасите. Той няма да ни преследва, а ще се върне при племето си, за да съобщи, че Мокаши се намира тук. Но вождът на нихорасите трябва на всяка цена да се опита да му попречи и ще тръгне по следите на наваха, за да го догони и убие. Проумяваш ли го, или не?
— Хмм! — промърмори Баумгартен. — Може би е така, както казваш, а може и да не е.
— Уверявам те, че друга възможност няма и… Той замлъкна, спря коня си и съсредоточено се загледа в далечината. В момента те се намираха в неголяма открита прерия и на хоризонта пред тях се виждаше черна линия, където започваше гора. На този по-тъмен фон се открояваха фигурите на двама конници, които също спряха, защото и те от своя страна бяха забелязали тримата ездачи.
— Двама мъже — обади се Гринли. — Както изглежда, са бели. В такъв случай залагам сто срещу едно, че пред нас са Бътлър и Полър. Трима срещу двама, значи няма защо да се страхуваме. И тъй, напред!
Те продължиха пътя си към двамата ездачи. Щом двамата забелязаха това, също смушиха конете си и тръгнаха срещу тях. Скоро взаимно се разпознаха. Да, наистина бяха техните спътници. Когато се приближиха достатъчно, за да могат да ги чуят. Краля на петрола им извика:
— Вие ли сте? Това е добър знак. Свободен ли е пътят?
— Да — отговори Бътлър, — свободен е като по време на най-трайния мир. Не се натъкнахме на следите от нито един индианец.
— А намерихте ли Глуми Уотър?
— Йес.
— Е? Какво ще кажеш за петрола?
— Великолепна гледка, направо великолепна! — отвърна брат му и по лицето му грейна добре изиграно възхищение. Той се обърна към банкера и продължи:
— Имай добрината да подушиш на какво миришем! Как намираш аромата ни, сър? Да не би това да е розово масло?
Вследствие на извършената от тях работа естествено двамата силно „ухаеха“ на петрол. Ролинс незабавно изпадна във възторг. Той отговори:
