— Е, наистина не е розово масло, но се радвам не по-малко. Мешърс, колко време минава, докато се събере един пфунд розово масло! А петролът с такава готовност и бързина извира от земята, че ежедневно могат да се пълнят стотици варели. Уханието, което се разнася от вас, ми е много по-приятно от всички други аромати на света. Мистър Баумгартен, не си ли на същото мнение?
— Да — кимна счетоводителят, проявявайки същата веселост и ведро упование като Ролинс.
— Well! Досега ти все не искаше напълно да повярваш в тази работа. Често го забелязвах по изражението ти. Ще си признаеш ли?
— Не го отричам, сър.
— Ами сега? Навярно подозренията ти съвсем са се разсеяли, а?
В този момент се намеси и Краля на петрола:
— Естествено и аз забелязах, че мистър Баумгартен ми няма доверие, но бях твърде горд, за да се почувствам обиден от държанието му. Сега сигурно е разбрал, че има работа с джентълмен, който заслужава пълно доверие. Но да не стоим тук в откритата прерия! Наоколо се навъртат индианци, които лесно могат да ни забележат.
— Индианци ли? — попита Бътлър, яздейки към гората, откъдето се беше появил заедно с Полър. — Да не би да сте се натъкнали на някакви червенокожи?
— Да.
— По дяволите! Кога?
— Преди малко.
— Какви бяха?
— Нихораси. Дори и вождът им беше с тях.
— И как се разделихте?
— Горе-долу с добро. Можеше да бъде и по-зле.
Гринли им разказа случката и естествено Бътлър и Полър заявиха, че одобряват поведението му. Междувременно достигнаха гората, което сложи край на разговора им, защото тя беше толкова гъста, че се видяха принудени да яздят един подир друг. Това не бе особено приятно за банкера, тъй като той гореше от нетърпение да узнае още подробности за петролното езеро.
След известно време дърветата останаха зад гърба им и пред очите им отново се ширна тревиста савана. Конниците пак имаха възможност да яздят заедно и Ролинс продължи да ги разпитва. Бътлър и Полър задоволиха любопитството му по начин, който още повече засили нетърпението му и го хвърли в трескава възбуда. А когато заяви, че едва издържа да дочака мига на пристигането им, Бътлър го успокои с думите:
— Що се отнася до това, търпението ти няма да бъде поставено дълго на изпитание, защото имаме още най-много час и половина път.
— Час и половина? А ви срещнахме преди около половин час, което прави общо два часа. Значи сте тръгнали от петролното езеро едва преди два часа, така ли?
— Горе-долу.
— Защо не по-рано? Новина като тази, която ми донесохте, човек трябва да научи колкото е възможно по-скоро.
Този въпрос бе изключително неудобен, защото Ролинс не биваше да узнае нищо за тежката работа, извършена от двамата при Глуми Уотър. Все пак Бътлър съумя да се измъкне от трудното положение, като отговори:
— Имахме за задача да се погрижим за нашата безопасност. За тази цел трябваше преди всичко да претърсим цялата околност на езерото. Това не беше лесно, понеже теренът е сложен и всичко вървеше бавно, защото се налагаше да бъдем предпазливи. Поради тези причини свършихме работата си едва преди няколко часа.
— И не открихте нищо, по което да се заключи за съществуването на някаква опасност за нас?
— Нищо, абсолютно нищо. Няма защо ни най-малко да се тревожиш, сър.
Ролинс се почувства не само успокоен, но също тъй радостен и уверен, както рядко през живота си. На онова място, от което го делеше малко повече от час, се намираше огромен капитал от много милиони долари! Идваше му да прегърне всичките си спътници, но се задоволи само да стисне ръката на своя счетоводител и да му каже:
— Най-сетне, най-сетне сме при целта! И най-сетне се отървахме от мъчителната несигурност! Не се ли радваш и ти?
— Естествено, сър — гласеше простичкият отговор.
— Естествено, сър — повтори Ролинс, като поклати глава. — Това звучи толкова студено, толкова безучастно, сякаш цялата история изобщо не те засяга!
— Не си мислете така! Нали знаете, че за всички ваши работи винаги полагам такова старание, сякаш са лично мои. И аз се радвам, но обикновено не изразявам прекалено шумно чувствата си.
— Well, добре те познавам, мистър Баумгартен. Но в този случай можеш да се поотпуснеш. Още нищо не съм ти казал, ала сигурно и сам ще се досетиш, че след като съм те взел със себе си, преследвам някаква определена цел. В това ново предприятие ти ще вземаш далеч по-голямо участие, отколкото ти е минавало досега през ума. Да не мислиш, че имам намерение с цялото си семейство да напусна Арканзас и да се заселя тук в Дивия запад? Няма да ми хрумне подобно нещо. Разбира се, най-напред ще свърша всичко, което е необходимо тук, но постоянното ми местожителство ще си остане в нашия Браунсвил. Ще трябва да назнача инженери и за техен ръководител един търговски директор, на когото мога да разчитам. Ти как мислиш, кой ще бъде този човек?
При тези думи той погледна счетоводителя с многозначителна усмивка и след като Баумгартен не му отговори веднага, продължи:
— Или възнамеряваш до края на живота си да останеш в Браунсвил?
— Мистър Ролинс, досега не съм имал повод да помисля над този въпрос.
