На почтена възраст, но все още завидно красива, Флорин се движеше с грация, каквато Елин така и не успя да постигне, независимо от множеството уроци, които бе получила от нея през годините. Жената се славеше като най-изкусната танцьорка в цялата империя – а след оттеглянето си от танцовия подиум оставаше най-ценната ù учителка. Върховен наставник, така я наричаше Елин по време на обучението си по модерни танци, елегантна походка и изящна стойка.
Вперила лешникови очи в стражите пред тях, Флорин спря до Елин с неодобрително сбърчени устни.
– Имаш още много работа по стойката си – коментира тя.
Елин посрещна косия ù поглед.
– За мен е чест да съм дубльорка в колектива ви, мадам. Дано Гилиан оздравее по-скоро.
Стражите пропуснаха трупа жонгльори и те прекрачиха прага.
– Изглеждаш ми доста свежа – пророни Флорин.
Елин сведе демонстративно глава, сви рамене и бузите ù пламнаха по команда – новата дубльорка, засрамена от комплимента на учителката си.
– Като се има предвид къде бях преди десет месеца?
Флорин изсумтя и очите ù намериха тънките белези около китките на Елин, които дори изрисуваните по тях спирали не можеха да прикрият. Бяха ушили костюма ù с по-висок гръб от тези на останалите танцьорки, но въпреки него и въпреки боята по тялото ù горният край на замаскираните ù с татуировката белези се виждаше.
– Дано не мислиш, че имах нещо общо със събитията, довели до...
– Ако имахте, вече нямаше да сте сред живите. – Думите на Елин бяха не по-силни от хрущенето на чакъла под копринените ù обувки.
И не блъфираше. Когато съставяше плановете си на онзи кораб, написа и името на Флорин сред останалите, но след внимателен размисъл реши да го зачеркне.
– Изпълнили сте поетите ангажименти, надявам се?
Леката корекция на костюма ù, с помощта на която Елин щеше да внесе тайно оръжията си и всичко останало – платена от Аробин, разбира се, – беше само малка част от сделката. Големите изненади тепърва предстояха.
– Късно е за този въпрос, не смяташ ли? – измърка мадам Флорин сред блясък от тъмни бижута. – Явно ми вярваш достатъчно, за да се появиш.
– Вярвам, че обичате парите повече от краля. – Аробин я беше подкупил със солидна сума. Без да откъсва очи от стражите, тя продължи: – А тъй като Кралският театър бе затворен от Негово Височайше Величество, вярвам, и двете сме на мнение, че съдбата на музикантите беше престъпление, съизмеримо с клането на роби в Ендовиер и Калакула.
Елин се увери, че е избрала правилния подход, като видя агонията в очите на Флорин.
– Пайтър ми беше приятел – прошепна Флорин и бронзовите ù бузи
пребледняха. – Не познавах по-вещ диригент, по-изкусно ухо. Той ми помогна да се издигна. Да постигна всичко това. – Тя махна с ръка към танцьорките, двореца, бляскавия престиж. – Много ми липсва.
Без нито капка студена пресметливост Елин сложи ръка на сърцето си.
– Ще ми липсва да слушам „Мрачната сюита“ под неговото диригентство всяка есен. Ще прекарам целия си живот със знанието, че навярно никога няма да чуя по-изтънчена музика, няма да изпитам и капка от онова, което чувствах в ложата по време на негови изпълнения.
Мадам Флорин обви тялото си с ръце. Независимо от стражите пред тях, от тежката мисия, наближаваща с всяка изминала секунда, на Елин ù отне известно време да проговори отново.
Но не това я бе накарало да се съгласи с плана на Аробин – да повярва на Флорин.
Преди две години, най-сетне свободна от оковите на асасинския главатар, макар и почти разорена от изплащането на дълговете си към него, Елин не се отказа от уроците при Флорин. И то не само за да е в крак със съвременните танци, което щеше да ù е полезно за работата, но и за да се поддържа във форма. Флорин не искаше и да чуе за пари.
Освен това след всеки урок Флорин ù позволяваше да сяда пред фортепианото до прозореца и да свири, докато пръстите не я заболяха. В Асасинската крепост ù бе забранено да докосва любимия си музикален инструмент. Флорин нито веднъж не изтъкна великодушието си, не я накара да се почувства неудобно. Но наистина ù бе подала ръка в тежък момент.
– Запомнили сте плана за вас и танцьорките ви, нали? – попита Елин шепнешком.
– Уведомила съм ги за кораба, нает от Аробин, в случай че някоя реши да напусне града. На борда му има място за всичките. Ако имат неблагоразумието да останат в Рифтхолд, значи заслужават съдбата си.
Предварителните срещи с Флорин щяха да са рисковани, затова Елин я виждаше чак сега. Учителката не бе посмяла дори да събере багажа си от страх да не я разкрият. Щеше да вземе със себе си само най-необходимото – пари и бижута – и да хукне към пристанището веднага щом хаосът избухнеше. Имаше голяма опасност изобщо да не напусне двореца, същото важеше и за момичетата ù, независимо от плановете за бягство, подсигурени от Каол и Бруло, както и обещаното съдействие от страна на по-милосърдните стражи.
– Благодаря ви – промълви неочаквано Елин.
Флорин кривна уста.
– Е, това определено не си научила от някогашния си господар.
