Кралството полностью

В планинска местност като нашата мракът не пада, а се издига нагоре. Изкачва се от долчинките, от горите, от езерото в ниското. В селото и по полята е вечер, а горе, при нас, още е ден. Ала през онзи ден, първия от годината, беше по-различно. Вероятно се дължеше на плътно наслоените над нас облаци, потопили всичко в сиво. Или причината бе черното пепелище, което направо изсмукваше всичката светлина от планината, или пръст имаше отчаянието в „Опгор“, а защо не и студът от Вселената. Но така или иначе, дневната светлина просто угасна, сякаш догоря.

Карл, Шанън и аз вечеряхме мълчаливо. Вслушвах се в пукането на стените поради падащата температура. Нахраних се, взех салфетка, избърсах си устата от треската и от мазнотията и казах:

— В сайта на местния вестник Дан Кране пише, че пожарът само ще забави строежа.

— Да. Той ми се обади. Казах му, че още следващата седмица започваме възстановителните работи.

— Значи, не знае, че строежът не е застрахован срещу пожар?

Карл отпусна ръце от двете страни на чинията си.

— За това знаем само хората около тази маса, Рой. И смятам така и да си остане.

— От един журналист се очаква да провери по-обстойно как стои въпросът със застраховката на изгорял обект. Все пак говорим за съдбата на цяло селище.

— Не се безпокой. Ще намеря решение, чуваш ли?

Карл лапна поредното парче риба. Хвърляше ми по някой враждебен поглед. Отпи глътка вода.

— Ако Дан се съмняваше дали хотелът е застрахован, нямаше да напише, че всичко е под контрол, нали ти е ясно?

— Щом казваш.

Карл остави вилицата.

— Накъде биеш, Рой?

И за миг той оживя пред мен. Същият тираничен език на тялото, същият нисък, повелителен глас, същият пронизващ поглед. За миг Карл се преобрази в татко.

Свих рамене.

— Само казвам, че, съдейки по чутото, навярно някой е наредил на Дан Кране да не пише нищо негативно за хотела. И това се е случило доста време преди пожара.

— Кой, например?

— Датски силовак, дошъл в нашия град. Видели са ягуара му паркиран пред редакцията на местния вестник в навечерието на Коледа. А после, разправят, Дан Кране изглеждал блед и болнав.

Карл се ухили.

— Силовакът, който събира дълговете на Вилумсен? Онзи, за когото си говорехме като хлапета?

— Тогава не вярвах в съществуването му. Сега обаче вярвам.

— Аха. И защо Вилумсен ще иска да запуши устата на Дан Кране?

— Не да му запуши устата, а да притъпи острото му перо. Вчера, на партито у Стенли, Дан Кране се изказа изключително критично по адрес на хотела.

При тези мои думи нещо в погледа на Карл проблесна, нещо, което не бях виждал дотогава. Твърдо и черно като острие на брадва.

— Дан Кране пише под чужда диктовка. Вилумсен му налага цензура. И аз те питам защо.

Карл взе салфетка и си избърса устата.

— О, Вилумсен вероятно има милион причини да държи Дан изкъсо.

— Да не би да го прави, защото се тревожи за парите, които ти е заел?

— Възможно е. Но защо питаш мен?

— Защото на Бъдни вечер видях пред къщи следи от широки летни гуми в снега.

Лицето на Карл буквално се издължи, все едно го гледах в криво огледало, деформиращо образа.

— Два дни преди Коледа валя сняг — продължих. — Следите от гуми са били или от същия, или от предния ден.

Не се налагаше да казвам повече. Никой от нашите съселяни не кара с летни гуми през декември. Карл хвърли уж случаен поглед към Шанън. Тя също го погледна. И в нейните очи проблесна острота, каквато не бях виждал досега.

— Приключихме ли? — попита тя.

— Да — отвърна Карл. — Слагаме точка на този разговор.

— Питам дали всички са се нахранили — уточни Шанън.

— Да — кимна Карл.

Кимнах и аз.

Шанън стана, събра чиниите и приборите и ги отнесе в кухнята. Чухме я как пуска чешмата.

— Не е каквото си мислиш — прошепна Карл.

— А какво си мисля?

— Че съм пратил въпросния силовак да притиска Дан Кране.

— А не си, така ли?

— Не съм. Заемът, който взех от Вилумсен, се пази, разбира се, в пълна тайна и не е отбелязан в счетоводството. В счетоводните документи е отразено, че използваме средства от оборотен заем, какъвто всъщност не сме договаряли. С парите от Вилумсен успяхме да завършим последния строителен етап и да влезем в релси. Свихме разходите драстично, но така успяхме да наваксаме почти цялото закъснение от пролетта. Затова доста се изненадах от появата на силовака при мен… — Карл се наведе напред и процеди през стиснати зъби: — В собствения ми дом, Рой! Дойде да ме предупреди какво ме чакало, ако не си платя дължимото. Сякаш имам нужда от напомняне! — Карл стисна здраво очи, отпусна се на стола и въздъхна тежко. — Така или иначе, причината за това напомняне била, че Вилумсен се тревожел.

— Защо, при положение че всичко върви по график?