— Не го намирам за толкова важно, но защо, по дяволите, премълча, че тя е проектирала хотела?
— Чертежите са подписани от името на нейната проектантска компания — въздъхна Карл. — Стори ми се достатъчно. Ако ръководител на проект възложи на младата си съпруга чужденка чертежите, тутакси ще го заподозрат в липса на професионализъм. Е, като видят портфолиото ѝ, страстите, разбира се, ще се уталожат, но прецених, че не ни трябват скандали, преди да сме спечелили инвеститорите и Общинския съвет за каузата. И Шанън се съгласи.
— Защо нито ти, нито тя не ми казахте нищо?
Карл разпери ръце.
— За да ти спестим необходимостта и ти да лъжеш. Тоест, проектът носи истинското име на проектантската компания и на практика това не е лъжа, но… разбираш ме.
— Искал си да си спестиш още разправии?
— Дявол да го вземе, Рой. — Карл впи в мен красивите си тъжни очи. — Жонглирам с един милион топки и се опитвам да сведа до минимум разсейващите фактори. Толкова ли е осъдително?
Всмуках въздух между зъбите си. Отскоро развих този навик. Татко правеше така и навремето се дразнех.
— Не е осъдително — казах.
— Добре.
— Като стана дума за жонгльорство и разсейващи фактори, онзи ден срещнах Мари в лекарския кабинет. Като ме видя, се изчерви.
— Ами?
— Да. Все едно се срамува от нещо.
— От какво, например?
— И аз това питам. Но след онази история с теб и Грете тя се опита да ти отмъсти, след като ти замина за Щатите.
— Как?
Поех си дъх.
— Тръгна да ме сваля.
— Теб? — Карл се разсмя от сърце. — Пък после аз съм те държал в информационно затъмнение!
— Целта ѝ беше именно такава: да ти кажа. И да се почувстваш уязвен.
Карл поклати глава и премина на нашенски диалект:
— Човек никога не бива да подценява наранена жена. Е, възползва ли се от шанса?
— Не — поклатих глава. — И онзи ден, като видях как се изчерви от срам, съобразих, че тя така и не е успяла да ти отмъсти. Мари Ос обаче е злопаметна. Онази обида се е загнездила в нея като капсулиран куршум. Съветвам те да я държиш под око.
— Крои нещо. Така ли?
— Или дори вече го е задействала и то е толкова подло, че при вида на член от нашето семейство изпитва срам от постъпката си.
Карл си потърка брадичката.
— Например нещо, което да провали нашия проект?
— Например да е скалъпила подлост, за да ти попречи. Само казвам.
— И стигна до това заключение въз основа на едно изчервяване?
— Добре де, звучи идиотски. Но и ти, и аз сме се убедили, че Мари не е от притеснителните. Тя е самоуверена и почти нищо не е в състояние да я смути. Но същевременно е и моралистка. Спомняш ли си как ѝ купи колие с пари, откраднати от чичо Бернард?
Карл кимна.
— И тя цялата се изчерви, когато чичо ѝ каза колко добре ѝ стои бижуто, помниш ли? Е, онзи ден се изчерви по същия начин. Все едно е участвала в нещо нередно и вече е твърде късно да се разкайва.
— Ясно — промърмори Карл. — Ще имам едно наум.
Легнах си рано. През пода чувах Карл и Шанън в дневната. Не конкретни думи, но определено се караха. По едно време млъкнаха. По стълбите изтрополяха стъпки, после вратата на спалнята се хлопна. И започнаха да се чукат.
Захлупих глава с възглавницата и подхванах да си пея наум „Don’t Go To Strangers“ на Джей Джей Кейл.
Снегът се беше разтопил.
Взирах се през кухненския прозорец.
— Къде е Карл? — попитах.
— На разговори с фирмите изпълнители — отвърна Шанън. Прелистваше местния вестник край масата зад мен. — Сигурно са на строителния обект.
— А ти като архитект не е ли редно също да присъстваш?
— Карл настоя да отиде сам — сви рамене тя.
— Какво пише във вестника?
— Общинският съвет бил отворил шлюзовете. И сега Ус щял да се превърне в курорт за градски богаташи, а местните жители — в прислуга. По-смислено било да построим бежански центрове за истински нуждаещи се хора.
— Дан Кране ли е авторът?
— Не, това е читателско мнение. Доста обширен текст, има и препратка от заглавната страница.
— А какво пише Кране в редакционната статия?
— Разказва за някой си пастор Арман. Проповядвал духовно пробуждане и церял със словото си. Но само седмица след като си тръгвал от Ус със събраните волни пожертвования, болните пак сядали в инвалидните си колички.
Засмях се и зареях поглед в простора над Отертин, планината от южната страна на Бюдалското езеро. Небето излъчваше противоречиви сигнали и не разкриваше еднозначно какво време ни очаква.
— Значи, на Кране не му стиска да критикува открито Карл. Щедро обаче предоставя трибуна на смелчаците.
— И все пак ми се струва, че оттам не ни грози сериозна опасност.
— Оттам — може би не.
Обърнах се към Шанън.
— Ако все още смяташ, че можеш да разбереш какво е намислил Курт Улсен, сега моментът е доста подходящ.
