Крес полностью

— Може би това е техният начин да ни подканят да им отговорим дали ще присъстваме на сватбата, или не — рече под нос генерал-губернаторът на Австралия, Уилямс.

— А може би трябва да ги попитаме — предложи Кон Торин, като се почукваше с пръст по челото. — Щом Луна е на път да се превърне в мирен съюзник на Земния съюз, ние можем да започнем да отваряме линиите за комуникация.

— Ами, разбира се — обади се министър-председателят на Африка, Камин. На Каи му се стори, че можа да чуе как очите й се завъртяха. — Те винаги са били толкова отворени към нас в миналото.

— Вие може би имате по-добра идея?

— Аз наистина имам — каза Уилямс. — За нас това е златен шанс да отвърнем на скорошното им нападение. Трябва заедно да предприемем мащабна атака и да свалим колкото се може повече от тези кораби. Трябва да дадем на Луна да разбере, че не може да продължава да ни заплашва всеки път, когато Левана изпадне в ярост. Щом искат битка, ще се бием.

— Война — каза министър-председателят Камин. — Предлагате ни да започнем война.

— Те започнаха войната. Аз предлагам да й сложим край.

— А нима смятате, че нашите армии са подготвени да атакуват цялата флотилия от лунни кораби? — изсумтя Камин. — Та ние нямаме и най-малка представа що за оръжия имат на борда. Последните нападения ни показаха, че Луна няма да води войната с никоя от познатите ни стратегии. Те са непредсказуеми и колкото и да ми е мъчно да го призная, военното ни дело е закърняло и причината е, че страните ни живеят в мир вече много поколения поред. Армиите ни са малочислени, една шепа от хората ни са обучени да водят космически битки…

— Съгласна съм с Австралия — намеси се кралица Камила. — Ако не атакуваме сега, когато изненадата е на наша страна, втори шанс едва ли ще имаме.

— Изненада ли? — излая президентът Варгас. — Те са ни обградили! А ако се надяват ние да ги атакуваме? Ако всички тези глупости за брачния съюз са били чисто и просто уловка, за да ни отвлекат вниманието, докато флотилиите им заемат позиция?

Върху облегалката на креслото кокалчетата на Каи побеляха.

— Брачният договор не е уловка! И никой не се кани да започва война!

— О, да, и още как — самодоволно се усмихна Камила. — Бях забравила, че младият император е съвсем наясно по въпроса.

Кръвта на Каи кипна.

— На холографа се вижда, че макар корабите да са обградили Земята, те се намират вън от териториалните граници на Земния съюз. Прав ли съм?

— Засега — каза генерал-губернаторът Уилямс.

— Така. А това означава, че засега тези кораби не нарушават отношенията, които сме установили с Луна. Не казвам, че Левана не си играе с нас, не казвам, че не ни заплашва, но ще бъде неразумно от наша страна да предприемем някакви действия, без да имаме предварително подготвена стратегия.

Уилямс поклати глава.

— Преди да сме измислили стратегията, току-виж са ни заличили напълно.

— Добре тогава — каза Каи и изпъна раменете си. — Според Договора от Бремен, за да поведем война срещу един политически субект, трябва да имаме мнозинство. Всички, които подкрепят атаката срещу лунните кораби, да кажат „да“.

— Да — казаха едновременно Уилямс и Камила. Останалите трима държавници замълчаха, но по измъчените им лица Каи разбра, че никой от тях не беше доволен от решението.

— Предложението не се приема.

— А вие какво предлагате в такъв случай? — попита кралица Камила.

— В момента в двореца е отседнал лунен делегат — отвърна Каи и се сви засрамен от себе си. — Ще разговарям с него. Ще видя дали няма да успея да проумея какво става. Преговорите за съюза се провеждат между Луна и Републиката, затова ме оставете аз да се оправя със ситуацията.

И Каи прекъсна връзката, преди другите лидери да успеят да се възпротивят или да забележат колко беше ядосан. А той беше ядосан, защото никога не знаеше какво се върти в главата на Левана, какъв ще бъде следващият й ход. Беше ядосан, защото изпълняваше всяка нейна прищявка, а тя въпреки това бе решила да му погоди такъв номер, и то без друга явна причина, освен да раздразни останалите лидери от Съюза. Беше ядосан, защото, ако трябваше да бъде честен пред себе си, една голяма част от него смяташе, че най-добрият курс на действие би бил да атакуват корабите.

Но ако сега избухнеше война, те нямаше да смогнат да доведат мирния договор докрай, а това означаваше, че трябва да се простят с надеждите си да сложат ръка на лекарството за летумозиса.

Каи хвърли поглед на жените и мъжете, насядали край холографа, и каза с привидно спокоен глас:

— Благодаря ви. Срещата завърши.

Докато експертите напускаха заседателната зала един по един, влезе Наинси.

— Ваше Величество — каза тя, — след шест минути имате насрочена среща с Ташми-джи.

Каи потисна стона, който се надигаше у него.

— Нека да позная — днес трябва да обсъдим покривките за масите, нали?

— Всъщност, обслужващия персонал, Ваше Величество.

— А, да. Наистина добре ще оползотворя времето си. — Той закачи портскрийна на колана си. — Извести я, че идвам, Наинси.