— Благодаря ви, че приехте да се срещнем тук — каза Ташми Прия и се поклони. — Помислих си, че свежият въздух ще ви помогне да се съсредоточите върху последните решения, които трябва да се вземат по отношение на церемонията.
Каи се усмихна кисело.
— Много дипломатичен начин да ми покажете, че не взимам на сериозно планирането на сватбата. Което вероятно е самата истина. — Императорът мушна ръцете си в джобовете, удивен от приятния полъх на бриза по лицето си. Той все още беше зачервен от раздразнение след срещата с лидерите от Съюза. — Но е приятно човек да се поразходи на въздух. Имам чувството, че цял месец не съм напускал кабинета си.
— И сигурно има записи от охранителните камери, които доказват верността на думите ви.
Те минаха край едно езеро с каи4, засенчено от провисналите клони на една плачеща върба, заобиколено от малко парче от градините, които наскоро бяха прекопани и изорани, за да бъдат насадени за настъпващата есен. Каи вдъхна свежата земя и за миг остана смаян от факта, че животът в двореца продължаваше да тече — животът в града, в Републиката, на Земята не беше спирал дори когато той се бе заключил в кабинета си, за да си блъска главата как да опази всичко това.
— Ваше Величество?
Каи се сепна.
— О, извинете — и той посочи към една проста каменна пейка. — Да поседнем, а?
Прия нагласи полите на сарито си и седна. Златните и оранжеви риби се струпаха край скалистия бряг на езерото с надеждата да клъвнат нещо.
— Исках да обсъдя с вас една своя идея относно наетия персонал, който ще помага по време на брачната церемония. Идея, която Нейно Лунно Величество според мен не би одобрила. Но въпреки това си помислих, че решението трябва да бъде ваше.
— Нает персонал ли?
— Доставчици, лакеи, церемониал-майстори, цветари и за каквото още се сетите.
Каи оправи ръкавелите на ризата си.
— Аха, разбирам. Продължавайте.
— Сметнах, че ще е благоразумно на сватбата да имаме персонал, който включва както хора, така
— Левана никога няма да го допусне — и Каи поклати глава.
— Добре знам това. И поради тази причина бих ви предложила да използваме дроиди компаньони, които тя няма да може да разпознае.
— Дроиди компаньони ли? — Каи се скова.
— Ще използваме единствено най-реалистичните модели. Можем да направим специална поръчка от онези, които имат по-човешки черти — дефекти по кожата, естествена коса, цвят на очите, различна големина на телата и костната структура. Аз ще се погрижа да намеря такива андроиди, които да не привличат вниманието върху себе си.
Каи отвори уста да се възпротиви за втори път, но се спря. Дроидите компаньони бяха проектирани предимно за споделяне на самотата. Ако Левана научеше, че те присъстват на сватбената церемония, щеше горчиво да се обиди.
Но…
— Тяхното съзнание не може да бъде манипулирано.
Прия се умълча за миг, а сетне продължи:
— Бихме могли да ги използваме, за да запишат събитията, в случай че Нейно Величество или някой от гостите се опита да направи нещо… неуместно.
— Левана настоя ли повторно да няма камери? — Кралицата мразеше да я записват и на годишния бал, на който беше специален гост, беше разпоредила да няма записващи устройства.
— Не, Ваше Величество. Кралицата признава, че е от съдбовно значение събитието да се излъчва навсякъде по света. И на този фронт не оказа никаква съпротива.
Каи си отдъхна.
— Но с андроидите ще си подсигурим очи практически навсякъде. — Прия сви рамене. — Да се надяваме, че тази предпазна мярка ще се окаже напълно ненужна.
Каи повъртя в ръце ръкавела си. Идеята беше находчива. На церемонията щяха да присъстват най-влиятелните мъже и жени на планетата и за Левана щеше да бъде детска играчка да злоупотреби със способностите си за манипулация. Присъствието на верни служители, които не можеха да бъдат повлияни, щеше да бъде застраховка срещу една световна политическа катастрофа.
Но Левана мразеше андроидите. Ако научеше, щеше да побеснее от гняв, а императорът желаеше да избегне нови избухвания на кралицата, доколкото можеше.
— Благодаря ви за препоръката — каза той. — Кога трябва да ви съобщя решението си?
— В края на тази седмица, за да можем да направим поръчката навреме.
— Добре. Тогава ще ви кажа какво съм решил.
— Благодаря ви, Ваше Величество. Ако позволите, бих искала да ви споделя още едно незначително прозрение, което ме споходи тази сутрин — прякото излъчване на сватбата има и още едно предимство.
— И то е?
— Нейно Величество отказва да свали воала си, докато е заобиколена от камери. Следователно ще го носи по време на цялата сватба и на коронацията. — Прия протегна ръка и потупа императора по китката. — А това означава, че няма да се налага да я целувате.
Каи не се стърпя и се разсмя остро. Думите на Прия наистина намалиха донякъде ужаса му, но и болезнено му напомниха, че все някога щеше да се наложи да я целуне. А от тази мисъл му се повдигаше.
— Благодаря ви, Ташми-джи. Успокоихте поне малко страховете ми.
Лицето на жената се смекчи.
— Ще ми позволите ли да говоря открито, Ваше Величество?
— Разбира се.
Ташми-джи отдръпна ръката си и сключи пръсти в скута си.
