— Франческо е описал в нея всичко, което не смеел да изкаже в първата част. Записал какво е видял във Флоренция и от какво се бои. Че влиянието на Савонарола расте. Че може някак да спечели благоразположението на френския крал. Че му се възхищават в цяла Германия и Италия. С всеки нов ред на Франческо усещаш как това влияние се засилва. Той все по-твърдо вярва, че зад Савонарола стоят легиони от почитатели във всяка страна на християнския свят. Този проповедник, пише Франческо, е само началото на един нов дух в християнството. Ще има възход на фанатични проповедници, ще лумнат клади из цяла Италия. Той предупреждава, че Европа е на ръба на религиозна революция. И е прав — Реформацията наближава. Савонарола няма да доживее до нея, но както сам казваш, когато не след дълго Лутер задвижи събитията, той ще си спомня Савонарола като герой.
— Значи Колона е предвидил всичко?
— Да. И след като вижда Савонарола с очите си, Франческо започва борба. Решава да използва връзките си, за да стори онова, което биха могли да извършат само шепа хора в Рим или където и да било в западния свят. Използвайки малка групичка от верни приятели, той започва да събира все по-велики произведения на изкуството и редки ръкописи. Поддържа връзка с огромна мрежа от хуманисти и живописци, за да събере колкото се може повече съкровища на човешкото знание и творчество. Подкупва игумени и библиотекари, аристократи и спекуланти. По негово поръчение търговци обикалят градовете на целия континент. Стигат до руините на Византийската империя, където все още се пазят древните знания. Стигат до страните на неверниците да търсят арабски текстове. Стигат до манастири в Германия, Франция и далечните северни земи. И през цялото време Франческо пази своята самоличност в тайна, доверена само на най-близките му приятели и братя хуманисти. Естествено, те знаят какво възнамерява да прави с всички тези съкровища.
Изведнъж си спомням как в своя дневник Генуезеца се чуди какво толкова може да носи един малък кораб, идващ от някакво си затънтено пристанище, и защо един благородник като Франческо Колона проявява такъв интерес към товара.
— Той намира шедьоври — продължава Пол. — Трудове, които човешко око не е виждало от стотици години. Заглавия, за чието съществуване дори не се знаело. „Евдем“, „Протрептикос“ и „Грилос“ на Аристотел. Копия на гръцки и римски статуи, направени от Микеланджело. Всичките четирийсет и два тома на египетския пророк Хермес Трисмегист, за когото се смята, че е живял преди Моисей. Намира трийсет и осем пиеси на Софокъл, дванайсет на Еврипид, двайсет и три на Есхил — всички те смятани днес за изгубени. В един-единствен германски манастир открива философски трактати на Парменид, Емпедокъл и Демокрит, съхранявани от монасите с векове. Един съгледвач в Адриатика намира творби на древния художник Апелес — портрет на Александър, Афродита Анадиомена, семейството на Протоген — и Франческо е тъй развълнуван, че заръчва на съгледвача да ги купи, дори и да се окажат фалшиви. Срещу сребро колкото тежи едно малко прасенце, някакъв книжар от Константинопол му продава „Халдейските оракули“ — и Франческо нарича това изгодна сделка, защото авторът на книгата, персиецът Зороастър, е единственият известен пророк преди Хермес Трисмегист. Седем глави от Тацит и книга на Ливий се мяркат в края на списъка като същински дреболии. Франческо едва не пропуска да спомене шест картини на Ботичели.
Пол замислено поклаща глава.
— За по-малко от две години Франческо Колона събира една от най-великите колекции на древно изкуство и литература в ренесансовия свят. Той посвещава в тайната двама моряци, за да управляват неговите кораби и да превозват товара. Синовете на доверени членове на Римската академия охраняват неговите кервани по европейските пътища. Той проверява онези, които подозира в предателство, като следи всяка тяхна стъпка. Франческо знае, че може да повери тайната си само на шепа избраници, и е готов на всичко, за да я съхрани.
Едва сега ме връхлита с пълна сила разбирането какво открихме с баща ми — единствената хлабава нишка в мрежата от връзки между Колона и неговите помощници. Мрежа, създадена само с една цел — да опази тайната на благородника.
— Може би не е подложил на изпитание само Родриго и Донато — предполагам аз. — Може да е имало и други писма с беладона.
— Вероятно — съгласява се Пол. — А когато приключил, Франческо укрил всичко на място, където никой нямало да се сети да търси. Място, където съкровищата да бъдат в безопасност от враговете му.
Досещам се още преди Пол да го каже.
