Криптата на флорентинеца полностью

Трудно е да се обясни какво чувства човек, когато държи миналото в ръцете си. Мирисът на това платно бе по-силен и по-сложен от всичко в Тексас, където дори виното и парите са млади. Следи от подобен мирис имаше в Принстън, може би в „Бръшляна“ и определено в най-старите зали на Насау Хол. Но тук миризмата бе много по-концентрирана — плътната, гъста миризма на векове в този малък цилиндър.

Платното беше зацапано и потъмняло, но постепенно различих какво е изобразено. На втори план се извисяваха статуи от древен Египет, обелиски, йероглифи и непознати монументи. На преден план стоеше мъж, пред когото всички останали се прекланяха. Виждайки цветно петънце, аз се вгледах по-отблизо. Дрехата на човека беше изрисувана по-пъстро от останалата сцена. Сияеше като дъга сред прашната пустиня. От години не бях мислил за този човек. Йосиф, висш сановник в Египет, се разкриваше пред своите братя, дошли да купуват жито — същите братя, които преди много години го захвърлили да умира. Йосиф, облякъл отново своята пъстра дреха.

По пиедесталите на статуите имаше три надписа. Първият гласеше:

После:

Върху основата на третата статуя имаше само подпис с печатни букви: САНДРО ДИ МАРИАНО — по-известен с прякора, даден от по-големия му брат: Буренцето, или Ботичели. Според датата под името картината беше на повече от петстотин години.

Гледах тази реликва, която само още един чифт ръце бяха докосвали след деня, когато е била запечатана под земята. Никой хуманист не би устоял на нейната красота с тия езически статуи, омразни за Савонарола. Ето я, почти унищожена от времето, но все пак оцеляла по чудо, все още кипяща от живот под зацапаната повърхност. Жива след толкова време.

Когато ръцете ми се разтрепериха, аз я сложих на масата и отново бръкнах в контейнера да видя дали не съм пропуснал нещо. Писмо, бележка или поне символ. Но кутията беше празна. Адресът ми бе изписан грижливо. Друго нямаше. Само печати и пощенски код в ъгъла.

Внезапно пощенският код привлече вниманието ми: 39-055-210185-GEN4519

Усещах в него някаква схема, като логиката на гатанка. Той подсказваше връзка, може би телефонен номер в чужбина.

В най-забутаното кътче на библиотечната лавица открих една книга, която ми бяха подарили за Коледа преди време — алманах със световните температури, бележити дати и пощенски кодове. Най-сетне щеше да ми влезе в работа.

39 — кодът за Италия.

055 — областният код на Флоренция.

Взирах се в останалите цифри и усещах как сърцето ми отново започва да бие. 21 01 85 — местен телефонен номер. GEN4519 — може би номер на стая или вътрешен телефон. Значи беше в хотел, в апартамент.

И настана глад по цялата земя; тогава Йосиф отвори всички житници.

Отново погледнах картината, после контейнера.

GEN4518.

Тогава Йосиф бързо се оттегли, защото любовта към брат му се разпали, той беше готов да заплаче, па влезе във вътрешната стая и плака там.

GEN4519. GENESIS 4519. БИТИЕ 45:19.

В дома, който си бях създал, бе по-лесно да се намери алманах, отколкото Библия. Трябваше да ровя из вехториите на тавана, преди да се натъкна на Библията, която Чарли твърдеше, че забравил случайно при последното си посещение. Мислеше си, че може да сподели своята вяра с мен. Неуморният Чарли, изпълнен с надежда до края.

Сега тя е пред мен. Битие 45:19 разказва края на изрисуваната от Ботичели история. След като се разкрива пред своите братя, Йосиф започва да раздава подаръци също като баща си. След всичките страдания той е готов да приеме братята си, гладуващи в Ханаан, и да сподели с тях изобилието на Египет. А аз, който през целия си живот съм бил толкова заблуден, че да бягам от сянката на баща си, да мисля, че мога да продължавам напред, като го изоставя в миналото, напълно разбирам смисъла.

Доведете баща си и дойдете, казва стихът. Не жалете вещите си, защото аз ще ви дам каквото има най-добро от цялата Египетска земя.

Посягам към телефона.

Доведете баща си и дойдете, мисля си аз и се питам как е разбрал, когато самият аз не разбирах.