Видях как Луната нарасна пред нас. Докато я гледах, минахме толкова близо, че успях да зърна планини и кратери по нея, обгърнати в собствената си сянка. Но това бе немислимо! Всички знаеха, че Луната е един съвършен кръг. Хлипайки, аз се опитвах да махна този образ от екрана, но не можех. Сър Роджър надделя над Бранитар и го просна почти бездиханен на пода. Рицарят се изправи, дишайки тежко:
— Къде се намираме? — попита на пресекулки той. — Какво стана?
— Издигаме се — казах прегракнало. — Нагоре и навън. — Запуших с пръсти ушите си, за да не оглушея, когато се блъснем в първата от кристалните сфери. След малко, тъй като нищо не се бе случило междувременно, отворих очи и отново се огледах. И Земята, и Луната ставаха все по-малки, наподобявайки необикновено едра двойка звезди — едната в синьо, другата в златисто. Истинските звезди грееха неподвижно, с немигащ блясък, на фона на един безкраен мрак. Имах усещането, че продължавахме да набираме скорост. Сър Роджър прекъсна молитвите ми с ругатня:
— Трябва първо да си уредим сметките с онзи предател! — Ритна Бранитар в ребрата. Уерсгорецът се надигна, гледайки предизвикателно. Събрах самообладание и го попитах на латински:
— Какво направи?! Ще умреш в мъчения, ако веднага не ни върнеш.
Той се изправи, изпъчил рамена, отнасяйки се към нас с презрителна гордост.
— Ей, вие, варвари! Нима смятате, че можете да се мерите с един цивилизован разум?! Правете каквото искате с мен. Ще си получите заслуженото, когато завърши това пътуване. — Но какво направи?!
Разбитата му уста се ухили.
— Включих кораба на самоуправление. Той сега се направлява сам. Всичко става автоматично — напускането на атмосферата, превключването на субсветлинна скорост, компенсацията на оптичните ефекти, поддържането на изкуствената гравитация и на другите условия на околната среда.
— Добре, изключи двигателите!
— Никой не може да направи това вече, дори самият аз, след като лостът е включен в долно положение. Той ще остане така, докато стигнем Тариксан. Това е най-близкият свят, който уерсгорците са населили.
Опитах предпазливо лоста. Той не помръдна. Нито една от ръчките, бутоните и лостовете не действаше. Когато обясних всичко на рицарите, сър Оуен високо изстена, но сър Роджър каза мрачно:
— Ще разберем дали това е вярно, или не е. Разпитът ще бъде поне наказание за неговата измяна.
Преведох тези думи на Бранитар, който заяви презрително:
— Излейте си злобата, щом сте побеснели. Не се боя от вас. Но ви казвам, че дори да сломите волята ми, ще бъде безполезно. Зададените навигационни данни не могат да бъдат променени сега, нито корабът може да бъде спрян. Блокиращият лост е предвиден за случай, когато някъде трябва да бъде изпратен кораб без екипаж. — След кратка пауза той добави откровено: — Все пак трябва да разберете, че не ви желая злото. Вие сте смели до безумие и аз почти съжалявам, че вашият свят ни е нужен. Ако пощадите живота ми, ще се застъпя за вас, когато стигнем Тариксан. Поне вашият собствен живот ще бъде пощаден.
Сър Роджър замислено потърка брада. Чувах как четината му дращи неговата длан, макар че се бе бръснал едва миналия четвъртък.
— Предполагам, че корабът отново ще стане управляем, когато стигнем определената точка — каза той.
Бях изненадан колко разсъдливо приема всичко след преодоляването на първоначалния шок.
— Не бихме ли могли тогава да обърнем курса и да се върнем вкъщи?
— Никога няма да ви поведа! — отвърна Бранитар. — А сами, неспособни да разчитате нашите навигационни дневници, вие никога няма да намерите пътя. Ние ще бъдем по-далеч от вашия свят, отколкото е необходимо да пропътува светлината за хиляди земни години.
— Бъдете така любезен, ако обичате, да не оскърбявате нашата интелигентност — сопнах се аз. — Зная не по-добре от вас, че скоростта на светлината не може да се измери.
Очите на сър Роджър проблеснаха лукаво.
— Кога ще пристигнем? — попита той.
— След десет дни — ни осведоми Бранитар. — Разстоянията между звездите, макар и огромни, не бяха причината да стигнем до вашия свят толкова бавно. Ние разширяваме нашите владения вече три века. Причината беше в големия брой слънца, които ни отклоняваха от маршрута ни.
— Да, даа… Когато пристигнем, ние ще командваме този хубав кораб с неговите оръжия. Уерсгорните може би ще съжаляват за нашето посещение!
Преведох на Бранитар, а той отговори:
— Искрено ви съветвам да се предадете незабавно. Вярно е, че тези лъчеви оръжия, които са в ръцете ви, могат да убият човек или да изравнят със земята някой град. Но вие няма да можете да си послужите с тях, защото разполагаме със защитни силови екрани, които са в състояние да преградят пътя на всеки лъч. Корабът не е защитен по този начин, тъй като силовите генератори са твърде обемисти за него. Така че оръдията на крепостта могат да насочат стрелбата си срещу вас и да ви унищожат.
Когато сър Роджър чу това, каза:
