Тони си пое рязко дъх и посегна към разпечатките със сведенията за жертвите.
Запрелиства трескаво страниците. Най-сетне измъкна една от тях. Сърцето му биеше учестено, той буквално чувстваше кипенето на надигналия се адреналин. Оказа се, че се е ориентирал правилно. Каквото и да си мислеше Карол, мозъкът му работеше отлично. Беше се досетил съвсем точно в какъв контекст бе чул вече това име днес сутринта. Той разгъна страницата върху лаптопа си, поглъщайки жадно думите. Това вече не можеше да се отпише като съвпадение. Сега Карол трябваше да се вслуша в думите му.
Карол почти не можеше да разпознае помещението на отдела HOLMES — до такава степен го бяха колонизирали антитерористите. Информационните им табла разделяха помещението на участъци, компютрите и периферията, които бяха донесли със себе си, бяха затрупали бюрата. Миришеше на мъжка пот и цигарен дим. Очевидно забраната за пушене в сградата не засягаше богоизбраните. Когато влезе, тя долови лека промяна в атмосферата. Така ставаше всеки път, когато навлизаше в това, което някога беше нейна територия. Миг на пълна неподвижност, всички се заковаваха като кучета, подушили непознат — онова безмълвие, преди козината на вратовете им да настръхне. Не им харесваше да я виждат между тях, искаше им се тя да се бои от тях и тяхната мъжественост. Питаше се не за първи път колко от тях познават в подробности нейната история, знаят за изнасилването, знаят, че Джон Брандън я беше върнал обратно от ръба на бездната. Беше готова да се обзаложи, че дори да знаеха за изнасилването, надали бяха наясно с предателството, което съпровождаше случилото се с нея. Защото това предателство създаваше лош образ именно на хора като тях.
— Тук съм за обсъждането — каза тя на седящия най-близо до нея служител на специалните части.
С напълно безизразно лице той изключи компютъра си, стана и я поведе към далечния край на помещението, където Дейвид и Джони се бяха разположили зад паравани. Още преди тя да успее да седне, Дейвид се приведе напред, опря лакти на коленете си и започна:
— Нещо не ни върви тук, Карол. Прибрахме всички обитатели на прекрасния ви град, за които имаме нещо в регистрите. И по всичко личи, че никой от тях не е познавал нашия приятел Юсеф. Брат му само ни загуби времето — разбира от политика колкото една тоалетна чиния. Така наречените приятели на нашия атентатор самоубиец — също — той скочи и закрачи напред-назад, измъквайки от джоба си пакет цигари, без да престава да крачи.
— В сградата не се пуши — каза Карол.
— И какво смяташ да предприемеш? Ще ме арестуваш ли? — присмя й се той.
— По-скоро ще излея тази кана на главата ти — Карол посочи каната с вода на масата. Усмивката й можеше да замрази кипнал чайник.
Дейвид хвърли раздразнено цигарата на масата.
— Няма да си губя времето в спорове с теб — каза той. Не беше лош опит да прикрие капитулацията си, но Карол все пак съзна, че е спечелила малка победа. Вероятно след това щеше да си плати за нея, но тъкмо сега си мислеше, че си е струвало труда.
— Чудехме се дали вие не разполагате с някакви сведения, които не са стигнали до нас — каза Джони. — Не задължително за Юсеф, а изобщо за войнстващи ислямисти.
Карол поклати глава.
— Оставяме тези неща на вас. Ако нещо дойде при нас, то е случайно, в потока на общата информация, и както му е редът, ви го предаваме. Не задържаме сведения, свързани с терористи.
— Какво криете тогава? — каза Джони, оценил правилно внимателната формулировка на думите й. — Хайде, Карол. Не сме глупаци. Можем да четем между редовете.
Спаси я появата на третия член на групата, онзи, който беше отказал да се представи дори с някакво измислено име. Той погледна въпросително Карол.
— Всичко е наред — каза Дейвид.
— Лабораторните изследвания — каза третият, хвърляйки на масата една папка. — За бомбата. Имали са късмет. Конфигурацията на помещението е позволила взривният механизъм да остане относително незасегнат. Точно това е, което може да се очаква — с едно изключение. Казват, че е имала два отключващи механизма. Единият се настройвал ръчно, а другият се активирал дистанционно.
— Какво означава това? — попита Карол.
Дейвид взе папката и прегледа набързо написаното на листа в нея.
— И те не знаят. Не сме срещали подобно нещо преди. Ще трябва да се обадим на братовчедите, за да проверим дали те са имали подобни случаи.
— Искате да кажете, на американците? — попита Карол. Дейвид кимна. — Ами защо тогава не си го кажете? — Тя извърна очи към тавана. „Момчетата и техните играчки“. — Все пак, въз основа на целия си опит, можете ли да направите предположение какво може да означава това?
Третият мъж се тръсна на един стол така яростно, като че ли искаше да го накаже, защото го е предизвикал.
— Не — отвърна той. — Ние не се занимаваме с предположения, а с дедукция и логични заключения. Лично аз считам, че той е имал намерение да настрои ръчно таймера и да се измъкне — а после, ако бомбата не се взриви, да активира второто устройство от разстояние с мобилния си телефон.
