— Не си първият, който го казва. Но както и да е, поне не съм убиец. А ти си. А единствената причина, поради която аз или който и да било друг се интересува от теб, е, че ние искаме да разберем защо си станал такъв. Мисля, че знам причината, но би било добре да се убедя, че предположението ми е правилно.
— Колко сте жалки всички вие — поде Андерсън. — Всички такива като вас, които си въобразяват, че знаят причините за постъпките на хората — а всъщност нямате и най-малка представа.
— Това са димни завеси, Джак. Други хора може и да се хванат на номера ти, но аз не се интересувам от опитите да отклониш вниманието ми. Нека се върнем към това, което е действителната тема на разговора — твоите опити да получиш възмездие, защото мечтите ти са били откраднати от човека, отровил твоя живот.
— Не съм педал — настоя Андерсън, като този път повиши тон.
— Кой говори за педали? — Тони разпери невинно ръце. — Интересувам се само от твоето малко списъче. Кой още фигурираше в него? Трима са отметнати. Колко още остават? За един знам със сигурност — Кевин, човекът с ферарито. Наистина ли вярваше, че полицаите ще стоят със скръстени ръце и ще те оставят да убиеш още един техен колега? Добра се до Том Крос, защото тогава още не знаехме къде да търсим — Тони се приведе напред, вперил поглед в лицето му, все още спокоен, но неумолим. — Но нямаше начин да успееш с Кевин Матюс.
За първи път Андерсън като че ли се стресна — по лицето му се изписа тревога и той застана нащрек.
— Понякога работя и като журналист на свободна практика — каза той. — Поканих го, за да взема интервю от него.
— Колко време ти отне да откриеш журналист с подходящите инициали? А може би именно рубриките, поддържани от Джъстин Адамс, са ти дали идеята как да се добереш до Кевин? — Тони наклони глава на една страна и огледа оценяващо Андерсън. — Интересно ми е, нали разбираш. Дали не изпитваш облекчение, защото успяхме да те спрем? Или ни ненавиждаш, защото ти попречихме да довършиш започнатото? Питам просто от любопитство — какъв финал беше замислил? Щеше да изпълниш всичко по списъка и после да престанеш, така ли? Да доживееш спокойно живота си? Или смяташе да избягаш от всичко, както е направила майка ти?
По челюстта на Андерсън заигра едно мускулче.
— Казах вече. Беше просто интервю. Работя като журналист на свободна практика, нали е ясно. После, по едно време, той като че ли откачи, нямам представа защо. Не е зле да го попитате къде е бил, преди да дойде в апартамента при мен. Каквото и да е взел, трябва да е било преди да дойде. Нямам представа за какво говорите. Отрова, хомосексуализъм — това не е моят свят.
Тони понечи да проговори, но в ухото му се разнесе гласът на Карол и го накара да замълчи.
— Тони, току-що ми се обадиха от екипа за оглед на местопрестъпления. Открили са списъка му, залепен на обратната страна на клавиатурата на компютъра. Двете точки, които остават, гласят „да излизам с фотомодел“ и „да издам диск, който да влезе в класациите“. Разбра ли ме?
Той кимна.
— Напротив, това е твоят свят, Джак. Кевин и неговото ферари също са били в твоето списъче. И кой щеше да бъде следващият? Кой от живеещите в Брадфийлд музиканти, чиито дискове са влезли в класациите, щеше да ритне камбаната? Или първо щеше да бъде човекът, чието гадже е фотомодел? Я да си помислим, кой е човекът, роден в Брадфийлд, който излиза с известна манекенка? Дийпак, нали? Местният моден гуру. И той ли беше в списъка ти?
Андерсън бе свил леко вежди и между тях се беше образувала малка бръчица. Безпокойство — това трябваше да постигне Тони сега. Накарай го да се разтревожи. Накарай го да се притесни. Да почувства, че почвата под краката му е нестабилна. А после му дай възможност да се успокои.
— Всички са много възмутени заради Кевин, знаеш ли. Хората тук го обичат. Е, какво щеше да бъде този път? Аконитин? Дигиталис? Стрихнин? Наистина забележителна идея. Отрова. Да отровиш техния живот така, както те са отровили твоя.
Внезапно го озари прозрение. Повторенията, чиято цел беше да дестабилизират Андерсън, му помогнаха да разбере. Предположението беше доста рисковано, но той беше убеден, че е така. Рисковано, но пък обясняваше всичко.
Той долепи длани, отпусна ръце пред себе си на масата и даде воля на съчувствието, което изпитваше.
