— Само един-единствен път. Не ти е трябвало повече. Искал си да опиташ вкуса на всичко, да узнаеш всичко. Но се оказа, че е по-различно от другите случаи, когато си нарушавал границите на допустимото и това ти е доставяло удоволствие. Обзела те е омраза, защото наистина е така, ти не си обратен. Мислел си, че няма да има проблем, но си се изпълнил с омраза. Толкова си мразел стореното, че си започнал да мразиш и себе си. Тогава си престанал да бъдеш Джак, нали? Джак е бил свършен, прецакан. Затова ти си му обърнал гръб. Знаел си, че когато човек умира, се сбогува с миналото, и си решил и ти да постъпиш така. Джак се превърнал в Джон, а от време на време ставал и Джейк. Но все пак ти останали мечтите. Все още си пазел списъка. Все още си вярвал, че ще успееш да се изкатериш до върха.
Андерсън стисна по-здраво страничните облегалки на стола. Напрегнатите мускули на раменете му изпъкваха на възли. Той разтърси силно тава, сякаш се опитваше да отърси от себе си нещо гнусно и лепкаво.
Сега вече Тони заговори тихо.
— И тогава си разбрал. Един-единствен път, това е било достатъчно. Разбрал си за тази инфекция, просмукала се в кръвта ти, която те отравя. Която те убива. Няма значение, че в наши дни вече има медикаменти, които можеш да вземаш и да удължиш живота си. Кому е необходимо да живее малко по-дълго, ако вече не може да има мечти? Какъв е смисълът на такова съществувание? Доскоро светът е бил в краката ти, мислел си, че ще станеш известна личност. А една-единствена ужасна нощ ти е отнела всичко.
Мълчанието, надвиснало над тях, се проточи драматично, изпълнено с напрежение. Андерсън изглеждаше така, сякаш всеки момент нещо в него щеше да рухне. Тони реши да заложи всичко на една карта.
Говореше меко, почти нежно.
— И тогава си решил, че щом ти няма да можеш да осъществиш мечтите си, и хората, които са тръгнали по същия път като теб, няма да се радват на мечтаното. Можело е ти да бъдеш на тяхно място, но не е станало така, и затова и на тях нямало да им бъде позволено да заемат това място. — Тонът му се смени рязко. — И ето какъв е резултатът, Джак. Няма да ти се размине това, че си отнел мечтите на другите. Ще отидеш в затвора, където ще се грижат добре за теб и ще се постараят всеки от дните, които са ти останали, да бъде изпълнен с мъка. Ще живееш дълго и ще процъфтяваш зад решетките, където всички останали затворници ще са запознати с всички вълнуващи подробности от процеса срещу теб.
Андерсън скочи и се нахвърли на Тони, който размаха едната си патерица с все сила, удари Андерсън в ребрата и успя да го накара да залитне, а после и да падне на пода.
— Сам виждаш, никой не връхлетя в стаята, за да ми помогне, нали? — продължи Тони. — Това е, защото знаят, че надали ще посегнеш сериозно да ме биеш. Ти ненавиждаш насилието. Крис Дивайн просто нямаше късмет в суматохата. Ако беше имал време да размислиш, нямаше да я удариш. Това е още една от причините, поради които изборът ти е паднал върху отровата — за да можеш да убиваш от разстояние — той поклати глава. — В началото ти съчувствах, Джак. Сега просто те съжалявам.
Андерсън се изправи с усилие и седна отново на стола си.
— Нямам нужда от вашето съжаление.
— Тогава се постарай да заслужиш уважението ми. Кажи ми как стана всичко наистина. Ако греша някъде, кажи ми още сега, ще взема думите си назад.
Андерсън се отпусна в стола. Беше се предал.
— Няма да говоря за тези неща. Каквито и доказателства да открият, няма да говоря. Ще призная вината си пред съда. Но няма да говоря за всичко това, което вие описвахте. Няма да има процес, който да ме опетни. Нека въпросът защо съм извършил всичко това остане без отговор. — Очите му горяха гневно. — Аз ги убих. Това искате да чуете от мен, нали? Направих това, което трябваше да направя. Аз ги убих.
Когато отведоха Андерсън, Тони осъзна, че няма желание да помръдне от мястото си. Изтощен, измъчван от болки, той нямаше желание да предприема каквото и да било, което би влошило положението му. Затова остана да седи на стола си. Сержантът, който отговаряше за ареста, му донесе чаша кафе, която вероятно бе направил от личните си запаси, защото кафето имаше приличен вкус. Като изключим това, го оставиха на спокойствие. Той изпи кафето почти докрай, но остави малко на дъното, за да може да преглътне с него таблетка кодеин. Що за работа беше неговата, след като тъкмо успехът в нея те караше да се чувстваш така отвратително?
Не знаеше точно колко време бе минало, докато Карол се върна. Тя седна срещу него, пресегна се над масата и постави ръка върху неговата.
— Кевин се възстановява. Ще се оправи. Освен това повдигнахме обвинение срещу Андерсън — каза тя. — Ако приемат доказателствата, събрани при огледа на местопрестъпленията, позицията ни е непоклатима. Можем да докажем със сигурност връзката му с Том Крос, а за Дани Уейд разполагаме с косвени доказателства, както и за опита за убийство на Кевин. А ако не се отметне от самопризнанието, убийството на Роби също ще бъде изяснено.
