„Почвам малко да се шашкам от един тип, който се появява в клубовете, когато имам участия — прочете Сам. — От известно време ми праща писма — има много красив, школуван почерк, и като че ли пише с писалка. Пише, че сме били родени един за друг и че в Би Би Си заговорничат, за да не допуснат да се съберем. Общо взето, шантава история, но така или иначе, изглеждаше безобиден. Както и да е, успял е да разбере, че работя не само в радиото, а и по клубове, и започна да идва и там. За щастие в повечето не го пускат, защото не отговаря на дрескода, но пък тогава се навърта отвън. Започна и да разнася табела, на която пише, че е жертва на заговор и че умишлено го държат настрани от мен. Затова миналата седмица един от портиерите решил да му покаже нашите снимки, които се появиха в «Сънди Мирър» за деня на свети Валентин. Доколкото разбирам, той бил много разстроен. Оттогава започна да обяснява на охраната по входовете, че ти си ме хипнотизирал и че си ме превърнал в сексуална робиня. И че смятал да попречи на тази несправедливост. Не ми се вярва да направи нещо, вероятно в края на краищата ще си отпълзи в дупката, но все пак е МАЛКО плашещо“.
Сам си пое бавно дъх. От самото начало беше убеден, че в компютъра на Роби има какво да се открие. Че има нещо, което най-сетне ще ги наведе на сигурна следа. И ето го, той го откри. Някакъв напълно побъркан тип, тъкмо човекът, който би бил способен да замисли сложен план, включващ рядка отрова, която води до бавна, мъчителна смърт.
Сам се усмихна, загледан в екрана. Сега трябваше да проведе само няколко телефонни разговора, и после щеше да покаже на Карол Джордан, че не е била права да пренебрегва Сам Еванс.
Тони стесни показателите на търсене и задейства отново мета-търсачката. „Гугъл“ вършеше работа за по-общо търсене, но когато ставаше дума за дребните детайли, не можеше да се сравнява с търсачката, до която му бе дал достъп — един колега-профайлър от ФБР. „Отнема повече време, но пък можеш да видиш и космите в ушите им“, кимна той тогава и му намигна. Тони подозираше, че част от данните, които отваряше търсачката, са под закрилата на закона на ЕС за защита на личните данни, но се съмняваше, че рискува ченгетата да го подгонят за това в близко бъдеще.
Голямото му предимство в сравнение с американските профайлъри се свеждаше до това, че му се налага да анализира далеч по-малка извадка от тези, с които те обикновено работеха. Ако профайлър на ФБР поискаше да събере данни за всички бели мъже между двайсет и трийсетгодишна възраст, починали при подозрителни обстоятелства през последните две години, той би трябвало да прегледа около 11 000 отделни смъртни случая. В Обединеното кралство обаче общият брой на убийствата, извършени през последните две години, възлизаше на не повече от 1600. Ако се добавеха случаите на смърт при съмнителни и неизяснени обстоятелства, броят се увеличаваше, но не особено много. Истинското затруднение, с което Тони трябваше да се справи, беше точното определяне на границите на целевата група, която го интересуваше. Поради относително малкия брой на убийствата те не бяха особено старателно категоризирани по възраст, пол и расова принадлежност. Той изгуби по-голямата част от деня, събирайки информация, която се оказа в крайна сметка почти ненужна. Работата му вървеше бавно и защото упойките и силните обезболяващи средства се бяха отразили на способността му да се съсредоточава за по-дълъг период от време. Обезпокояващо често му се случваше да се стресне и да установи, че е задрямал със стекла се по брадичката слюнка, а екранът на лаптопа е загаснал.
