— Радостно е да се знае, че е взел някакво решение — отвърна Карол. — Лично аз все още се колебая дали да не повдигна иск срещу клиента ви за неоснователно ограничаване на лична свобода.
Сам се приведе напред.
— Да не споменаваме това, че се опита да духне в момента, когато разбра, че сме полицаи — което граничи със съпротива при арест, нали разбирате.
Бронуен изгледа двамата със съжаление и поклати глава, сякаш искаше да каже, че е очаквала от тях нещо по-добро.
— Клиентът ми все още страда от болки, които са резултат от вашето посегателство. Въпреки това той е склонен да отговаря на въпросите ви.
Говореше така, сякаш ставаше дума за изключителна милост, дарена от високо място.
Това беше нов удар по самоувереността на Карол. От опит знаеше, че клиентите на Бронуен Скот обикновено заемат позиция „без коментар“, което пък според речника на Карол се превеждаше като „Аз го направих“. Това, че тя позволяваше на Рийс Бътлър да разговаря с тях, подсказваше, че Карол най-вероятно си губи времето. Все пак, можеше пък да става дума за един от случаите, когато глупав клиент успява да подведе агресивната госпожа Скот. Карол събра мислите си и се усмихна на Бътлър.
— Съжалявам, че ви провалихме седмицата, която трябва да е била приятна за вас — каза тя любезно.
Челото на Бътлър се смръщи като кожицата, която се образува по повърхността на оризов пудинг.
— Какво искате да кажете? — измънка той иззад ръката си.
— Ами това, че Роби Бишоп умря, разбира се. Новината трябва да ви е зарадвала — Бътлър отклони поглед, но не каза нищо. — Сигурно смятате, че го е заслужил — продължи Карол. — Нали знаем, че според вас той се е отнасял зле с Бинди.
Бътлър я изгледа яростно. Свали ръката, която покриваше лицето му, и заговори със злоба:
— Бинди отдавна го разкара. Защо ми е да се интересувам от това, което се случва с него?
— Ами предполагам, че не сте искали те да възстановят отношенията си.
Бътлър поклати глава.
— Изключено. Бинди не би се унизила дотолкова. Тя просто изчаква подходящия момент, когато можем да се съберем.
— А сега, когато Роби е мъртъв, този момент вероятно наближава.
— Не казвай нищо, Рийс — намеси се адвокатката. — Не й позволявай да те подведе. Ще отговаряш само на въпроси.
— Искате въпрос? Добре. Къде бяхте между десет часа вечерта миналия четвъртък и четири часа сутринта миналия петък?
Карол прикова немигащия си поглед в него.
— У дома — и още преди да сте задали следващия си въпрос, бях сам. Но бях на работа до шест следобед, а в петък започнах работа в осем сутринта. Освен това не притежавам кола, имам само колело. Мога да го карам бързо, но чак толкова бързо — не — заяви Бътлър и опитът му да се ухили нагло потъна в гримасата, предизвикана от болката в устата.
— Съществуват и влакове — намеси се Сам. — Пътят от Нюкасъл до Брадфийлд отнема два и половина до три часа, в зависимост от това дали връзката е пряка или има прекачване в Йорк. Освен това сте можели да вземете кола назаем — или дори да я откраднете. Както и да е, не е било невъзможно да стигнете до там.
— Само че не съм го правил. Бях си в Нюкасъл през цялата нощ.
Карол си каза, че ще се наложи да разпитват персонала на железопътната гара и във влаковете по интересуващата ги линия. Би предпочела да го направят, преди да арестуват Бътлър, но още от момента, когато го вдигнаха от земята зад къщата му, й бе станало ясно, че той няма да тръгне с тях доброволно. Налагаше се да го арестува, за да избегне опасността той да избяга. А сега времето изтичаше, и тя все още не разполагаше с никакви доказателства.
— Сигурно сте смятали, че правите услуга на Бинди, като я отървавате от Роби?
— Който и да я е отървал от него, наистина й е направил услуга, но не съм бил аз — отвърна той упорито.
— Сигурен ли сте? Защото ми се струва, че отровата е напълно във ваш стил — включи се Сам, съгласно предварителния сценарий. — Нека бъдем откровени — когато сте се опитали да си изясните отношенията по мъжки, Роби ви е ступал добре. Виж, отровата би била подходящ избор за вас. Човек не може да се съпротивлява с юмруци срещу отрова.
Бътлър пламна и бледата му, луничава кожа доби още по-грозен червеникав оттенък.
— Постигнах това, което желаех. Накарах Бинди да разбере, че има хора, които наистина държат на нея и са готови да я защитят. И тя го разкара. Не съм го убивал.
— Клиентът ми се изрази достатъчно ясно, госпожо главен инспектор. Предлагам да се ограничите до задаването на въпроси, вместо да прибягвате до намеци и предизвикателни забележки.
Скот си записа нещо в бележника.
— Работите във фармацевтичната индустрия, нали? — попита Карол с надеждата, че внезапната смяна на темата ще го дестабилизира.
— Така е — потвърди Бътлър.
— Значи знаете всичко за рицина?
— Вероятно вие знаете повече от мен за рицина. Аз съм помощник-лаборант във фирма, която произвежда сироп за кашлица. Не бих разпознал рицинови зърна, дори да ми ги поднесат вместо боб в чинията.
За миг се възцари смразяващо мълчание. Карол бе готова да се закълне, че забеляза как Бронуен Скот подбели за миг очи.
