— Не, нямаме.
— Всъщност, когато сте го арестували, случаят ви е напомнил за убийствата на семейство Бенет, и вие сте проверили къде е бил Арло Уорд по това време, нали?
Филипс се колеба толкова дълго, че Дилън се приготви отново да зададе въпроса, но накрая отговори:
— Да, проверих.
— Как разбрахте, че Арло Уорд е бил в Орегон на десети юли в онази година?
Филипс се изкашля в шепата си и после каза:
— Получихме потвърждение от работодателя му, че той е бил на работа в онзи ден. Господин Арло Уорд е работел като касиер на непълен работен ден в магазин за стоки втора употреба. Освен това не открихме името му сред пътниците на нито един полет, автобус или в агенция за коли под наем, а той не е имал собствено превозно средство.
— Къде е бил Евън Уорд на десети юли в онази година, детектив? Успяхте ли най-после да стигнете до заключение?
Филипс мълча няколко секунди.
— Да, успяхме. Той е живеел тук по онова време. Брат му се е преместил няколко месеца по-късно.
Зрителите мигновено изразиха учудване — чу се кикот, „какво, по дяволите“ и „мамка му“… Наложи се съдията да предупреди всички да се успокоят или ще трябва да опразни залата.
— Оказва се, че Арло не може да е убил семейство Бенет, нали?
— Малко вероятно е.
— Идентично престъпление става по време, когато Арло Уорд не може да го е извършил, а вие решавате да скриете това от мен и съдебните заседатели. Направили сте всичко в името на осъдителна присъда, нали? Независимо дали Арло е виновен, или не.
— Възразявам!
— За малко не изпратихте на смърт невинен човек. Гади ми се от вас, детектив.
— Възразявам! — извикаха едновременно Кели и Джеймс.
Дилън отстъпи крачка назад от Филипс, без да откъсва очи от него.
— Приключих с този свидетел.
Дилън крачеше напред-назад из кабинета си, а Лили седеше на дивана. Мадлин беше до нея и отговаряше на съобщения на телефона си. На бюрото се виждаха кутии с китайска храна за вкъщи.
Луната беше пълна тази вечер и осветяваше града с мъртвешки блясък. Дилън си помисли, че в кабинета му започва да мирише на пот от всичките нощи, в които стоя до късно на повреден климатик. Отвори прозореца и го лъхна топъл въздух.
— Трябва да изправим Арло на свидетелското място — каза той.
— Рисковано е, а и показанията на Филипс бяха опустошителни за техния казус. Достатъчни са за основателно съмнение.
— Съгласна съм — каза Мадлин, вдигайки глава от телефона си. — Това беше жесток удар за тях.
— За нас, адвокатите, вероятно, но може би не за съдебните заседатели. Особено след като съпругата на Арло дойде в съда да свидетелства и каза, че той я бие, защото е гаден насилник.
— В заключителната си пледоария ще трябва да им втълпиш, че той поема вината заради слава и пари.
— Разбира се, но защо съдебните заседатели да ми вярват? — Дилън поклати глава и продължи да крачи. — Трябва да го призовем да свидетелства. Те трябва да го видят какъв е всъщност, докато говори за убийствата.
Лили си пое дълбоко дъх.
— Опасно е, но може да има резултат.
Дилън сложи ръце на главата си, обърна се към прозореца и се втренчи в града навън.
— Тогава защо имам чувството, че това ще бъде погрешен ход?
— Каквото и да направим, все ми се струва погрешен ход. — Тя се поколеба. — Трябва да го атакуваме на свидетелското място. И да го атакуваме яко. Знам, че ти го харесваш, затова може да се дърпаш подсъзнателно и дори да не го знаеш. Най-добре е аз или Мадлин да го разпитаме.
— Не, Арло е по-близък с мен. Аз трябва да го разпитам. Той трябва да почувства предателството си, докато дава показания, да се ядоса и да избухне и да каже неща, които не иска да казва.
— Е, ще го оставя на теб — рече Лили и стана. — Едва си държа отворени очите… Отивам да си легна.
— И аз тръгвам — каза Мадлин и също стана. Тя стигна до вратата, спря и се обърна към Дилън. — Дилън? Каквото и да се случи, ти направи чудеса. Гордея се, че работя с теб.
Мадлин се усмихна меланхолично и излезе. Дилън отново се обърна към прозореца и се загледа в безлюдната съдебна палата. Фаровете на преминаваща кола осветиха статуята на Темида и после всичко пак потъна в мрак.
Арло Уорд изглеждаше ужасѐн на свидетелското място, също като дете на събрание, което трябва да изнесе реч пред цялото училище. Той се опита да налее вода в пластмасова чаша и я разля, а след това се помъчи да я избърше с хартиени носни кърпички, но я разплиска още повече. Съдебният пристав дойде с руло домакински хартиени кърпи и почисти.
— Благодаря — каза Арло.
Приставът изсумтя.
— Арло, искам да се върнеш в нощта, когато избра точно тези жертви — спокойно каза Дилън.
— Добре.
— Кого забеляза първо?
— Ами, младата жена, Ейприл. Тя беше много хубава. Красота, която виждаш в списания. Затова тя беше първата. После забелязах Холи и двамата млади мъже.
— Как беше облечена Ейприл?
— Моля?
— Как беше облечена? Ти си ги наблюдавал известно време и си ги проследил нагоре по пътеката, затова питам как бяха облечени? Забелязах, че полицаите не са ти задали този въпрос.
— Тя беше облечена като за къмпинг. Не знам как да го обясня по-добре.
— С джинси?
— Да, джинси.
— Памучна риза?
