— Упражнявах се. Виждам те в мишените, по които стрелям, Арло. Виждам те в сънищата си. Когато изляза навън, виждам те навсякъде. В магазини, на паркинги, в сгради с офиси… А ти виждаш ли ги някъде? Сестра ми или Майк, или Уил? Мислиш ли за тях?
— Всъщност, не. Всичките умряха толкова бързо, че откровено казано, не беше нищо паметно.
Двамата се вгледаха един в друг за миг. Ръката на Холи започна да трепери и по лицето ѝ потекоха сълзи. Арло си помисли, че има такъв вид, сякаш ще припадне, ако припадне, въпросът беше какво да направи с нея. Тук горе нямаше никой и Холи едва ли е казала на някого къде отива.
Мисълта дори го накара да се усмихне.
— Остави пистолета, няма да застреляш никого.
Холи натисна спусъка. Изстрелът прозвуча като гръмотевица в тихата гора. Изплаши птиците наблизо и стана причина за шумолене в храстите, където явно се криеше някакво животно. Арло мигновено почувства болка в бедрото, разкъсваща болка, която плъзна нагоре по крака. Той се свлече на земята, джинсите му се обагриха в кръв.
— Кучка! Простреля ме!
— Боли ли? Опитах се да уцеля бедрената ти кост, за да те заболи силно.
— Тъпа кучка! Ще те стисна за гърлото и ще ти изтръгна сърцето!
— Не, Арло, няма да го направиш. Ще трябва да направиш труден избор. Същият избор, който ме накара аз да направя.
Той изведнъж отвори широко очи и погледна зад себе си към ръба на скалата. Почувства, че стомахът му се качва в гърлото, докато гледа скалните зъбери и разстоянието до земята.
— Връщам се в колата си. Застреляй ме, ако искаш, не ми пука.
Арло стана и направи една болезнена крачка и Холи стреля още веднъж. Куршумът го улучи точно под раната в бедрото. Той изкрещя и падна. Холи пристъпи няколко крачки към него, но остана достатъчно далеч, за да не може да я достигне.
— Не трябваше да ми намигаш! Винаги те хващат заради дребни неща, нали?
— Шибана…
— Ще броя до три и после ще те гръмна в главата. Или може да скочиш… Ти избираш.
Арло изръмжа като див звяр.
— Когато се измъкна оттук, ще те…
— Едно.
— Хвърли проклетия пистолет! И двамата знаем, че няма да ме убиеш.
— Две.
Те се втренчиха един в друг и Арло осъзна, че Холи говори сериозно. Тя щеше да го убие, ако той не скочи. И не само това, но в очите ѝ имаше нещо… задоволство.
— Три.
Арло запълзя назад, отдалечавайки се от нея, и се прекатури от ръба на скалата.
Отначало болката беше слаба. Само като натиск, когато тялото му се удари в скалните зъбери и продължи да пада. Той чу как ребрата му се трошат и костите на ръцете му се чупят, усети вкуса на океан от кръв в устата си… и зъбите му бяха избити. Светът се завъртя толкова бясно, че главата му се замая и Арло повърна. Виждаше само небето, земята и скалите, които се премятат и въртят, сякаш се намира в центрофуга.
Едва когато се стовари на земята долу и погледна нагоре, осъзна колко отвисоко е паднал.
Когато се удари в последната скала, разнесе се силно хрущене, толкова силно, че Арло го усети чак в лицето си и разбра, че гръбнакът му е счупен. Погледна крака си и видя, че е прекършен в коляното. През плътта стърчаха кости и от него изтичаше кръв, смесваше се с пръстта и образуваше тъмна кал. Артерии и вени бяха разкъсани. Изведнъж му стана толкова студено, че затрепери. Арло отвори уста, за да изкрещи за помощ, но кръвта се стече като водопад в гърлото му и го задави и той издаде само дълбоко гърлено стенание.
Пълната болка все още не го беше връхлетяла, но студът направи треперенето толкова силно, че го заболя непоносимо. Както в онази нощ, Арло се изуми колко много кръв съдържа човешкото тяло, докато гледаше как се лее по земята. Опита да се пресегне, за да я докосне, но ръката му беше счупена на толкова много места, че не можеше да я движи. Успя все пак леко да помръдне глава. Вдигна я достатъчно, за да види едно нещо — Холи Фалоус на ръба на скалата го гледаше как умира.
После се обърна и изчезна надолу по пътеката.
Прималя му и се усети неописуемо немощен. Пред очите му се завъртяха ярки цветни кръгове и някаква тъмнина, която постепенно погълна кръговете и изпълни всичко.
Играта свърши…
