— Отлична работа, адвокат. Мисля, че бих искал да съдя щата за неправомерно повдигнато обвинение и злонамерено съдебно преследване, ако си готов за това.
— Аз пък мисля, че ще трябва да си намериш друг адвокат, Арло.
Арло се засмя и го тупна по рамото.
— Трябва да извличаш повече забавления от живота, Дилън. Обсебен си от работата си.
Дилън впери поглед в Арло, който излезе от съдебната зала — толкова бързо и незабележимо, че само малцина видяха, че погледна право към Холи Фалоус и ѝ намигна.
Намигането ѝ подейства като удар. Дъхът на Холи секна. Ако баща ѝ не я държеше, тя щеше да се свлече на пода. Холи се разрида и Кели отиде при нея и също я прегърна.
— Трябва да излезем през задната врата, за да избегнем всичките тези сцени — каза Лили.
— Не, няма да го направим. Един по-умен от мен човек каза, че ако веднъж минеш през задната врата, ще трябва да го правиш винаги.
Дилън си пое дълбоко дъх, взе чантата и започна да си проправя път през тълпата.
Не му се прибираше вкъщи и Дилън отиде пеша до Лас Вегас Стрип и се отдаде на хазарт и пиене. Хапна нещо леко за вечеря в едно кафене и пи бира, докато се свечери. Когато се стъмни, отново започна да се разхожда. Телефонът му беше изключен и мисълта, че никой не може да се свърже с него, наистина му харесваше.
Когато най-после се върна у дома, на стъпалата пред верандата седеше Лили. Дилън слезе от колата и седна до нея, без да промълви нито дума.
Двамата мълчаха няколко минути. После Лили бръкна в чантата си и каза:
— Донесох нещо.
Беше искането за прекратяване на делото срещу Оскар Белтран, поставено в гладка сребриста рамка. Дилън го взе и се втренчи в него, а после се ухили.
— Благодаря.
Лили го целуна по бузата и стана.
— Ще се видим в кантората.
— Лил?
Тя се извърна към него.
— Мисля, че трябва да се бориш за Камдън. Смятам, че ако не го направиш, ще съжаляваш до края на живота си.
Лили се усмихна тъжно.
— Аз… онази нощ плаках, докато заспах. Когато се събудих, написах чернова на иск за попечителство… Ще ти бъда много благодарна, ако ми помогнеш с делото.
— Знаеш, че не е необходимо да ме питаш.
Тя кимна.
— Знам. Лека нощ, Дилън.
— Лека нощ.
Когато Дилън отново остана сам, от гърдите му се изтръгна дълбока въздишка. Той извади телефона си, включи го, набра номер и докато все още гледаше документа в рамка в ръката си, остави съобщение:
— Господин Хичънс, обажда се Дилън Астър от Лас Вегас по въпроса за работата. Наистина оценявам предложението ви, но не мисля, че е подходяща за мен. Още веднъж ви благодаря за възможността.
Той пусна телефона в джоба си, облегна се назад на стъпалата и дълго гледа нощното небе. По едно време Марки излезе и попита:
— Дилън? Може ли да играем видеоигри?
Дилън я погледна и се усмихна, като видя размазания шоколад по устните и бузите ѝ.
— Разбира се, ей сега идвам.
— Ура!
Той стана, погледна луната и звездите и после необятното пространство с високи треви пред него. В главата му започна да се върти една-единствена дума:
Дилън влезе в къщата и затвори вратата.
Сутринта будилникът му иззвъня както обикновено. Дилън го грабна, хвърли го с всички сили към стената и после отново заспа.
Когато се събуди, изпрати съобщение на Септембър, братовчедката на Лили, и ѝ написа, че ще има малко свободно време и че би искал да ѝ покаже Лас Вегас.
Тя отговори, че ще дойде на другия ден.
Кели Уайтулф седна на стъпалата пред верандата си и се загледа в изгрева на слънцето. Денят щеше да е горещ и беше облякла къси панталони и тениска.
След чаша кафе Кели се качи в джипа и потегли към мястото, където най-малко искаше да отиде — домът на Холи Фалоус.
Изпитваше срам. Срамуваше се, че е разочаровала младата жена. Кели беше толкова сигурна, че Арло Уорд е извършил престъпленията, че не искаше защитата да знае за убийството на семейство Бенет. Беше убедена — както и стана — че това ще предизвика основателно съмнение за вината на Арло в умовете на съдебните заседатели и ще доведе до оправдателна присъда. Джеймс се оказа прав — Кели трябваше да предложи невменяемост и това поне щеше да заключи Арло в психиатрично заведение. Може би Арло щеше да приеме споразумението, а може би нямаше да го приеме, но Кели трябваше да опита.
Холи отвори, след като Кели почука няколко пъти на вратата. Беше с боксерки и дълга тениска.
— Здравей — успя да каже Кели.
— Здравейте. Хм, влезте.
Те отново седнаха на дивана и Кели установи, че не е в състояние да говори. Тя се втренчи в патерицата на Кели.
— Добре ли сте? — попита Холи.
Въпросът усили още повече срама на Кели и по лицето ѝ започнаха да се стичат сълзи.
— Много съжалявам — каза тя и избърса сълзите.
— Не трябва. Вие направихте всичко възможно.
— Ще трябва да живееш, знаейки, че той е на свобода заради мен. Не бях достатъчно добра и много съжалявам.
Холи сложи ръка върху нейната. Спокойната ѝ топла усмивка и увереността, която бавно се беше завърнала в нея, утешиха донякъде Кели. Фактът, че младата жена беше преживяла нещо страшно и пак можеше да държи главата си вдигната, накара Кели да почувства, че трябва да бъде по-силна.
