Квинт можеше да се закълне, че русият се кани да хвърли още едно копие, но в следващия миг Урцей и Рутил се втурнаха покрай него, като ревяха проклятия към нумидиеца и го довършиха с жестоки удари с мечовете си. Без да каже нито дума, Мацерион изтича назад към мястото, където лежаха останалите вражески конници. Вниманието на Квинт моментално беше отвлечено от Рутил и Урцей, които дойдоха да го поздравят, задето е улучил последния нумидиец. Той въздъхна с облекчение. Всичко беше приключило. Бяха победили. Напрежението в раменете му отслабна и изведнъж се почувства капнал. А битката беше продължила само няколко мига. За това кратко време петима нумидийци бяха намерили смъртта си. Два коня също трябваше да бъдат заклани, за да сложат край на страданията им, а останалите вече бяха избягали. Въпреки това засадата се беше оказала категоричен успех. Мъжете около Квинт разменяха доволни, изпълнени с облекчение погледи.
Големия Тенер бе съсредоточен.
— Никакво мотаене на пътя! — нареди той. — Само боговете знаят кой още може да е наоколо. Избягалият нумидиец може да има приятели наблизо. Ако искате, претърсете набързо мъртвите и да се разкарваме.
Урцей отиде право при амфората, която беше паднала, и надникна вътре.
— Останало е предостатъчно — заяви той доволно. — Точно това ми трябва.
Чуха се доволни викове, докато останалите изпразваха джобовете на нумидийците от монети и сваляха пръстените им. Квинт се вкисна, когато видя как ограбват телата. Помисли си обаче, че всички техни ценности по право принадлежат на Рим.
Рутил го забеляза, че гледа сцената, и каза:
— Собствениците на тези вещи са мъртви.
— И въпреки това ми прилича на кражба.
— Я стига! Ако не ги приберат нашите момчета, ще го направи някой друг.
Рутил беше прав, но това не означаваше, че гледката се харесва на Квинт.
— Време е да тръгваме! — каза Големия Тенер. — Ако случайно сте забравили, трябва да си довършим патрула.
С доволно мърморене всички се върнаха под прикритието на дърветата. Докато отново се разделяха на групи по петима, започнаха да си подхвърлят подигравки за неточната стрелба и за това, че са оставили един да се измъкне. Амфората, която беше прибрал Урцей, обиколи петимата. Другарите на Квинт се бяха ухилили до уши, но неговото сърце натежа, докато гледаше как Мацерион изчезва сред дърветата. Беше зърнал погледа на русия мъж само за миг, но не беше пропуснал значението му. Мацерион се беше опитал да го убие. Към гнева му се примеси чувство за безсилие. Нямаше начин да докаже какво беше станало — Мацерион щеше да отрече всичко. Трябваше да му види сметката, преди да е опитал отново, но сърце не му даваше да убие хладнокръвно човек — дори такъв като Мацерион. По-добре беше да си мълчи и да бъде нащрек. Някой му тикна амфората в ръцете, но той само промърмори някаква благодарност и отказа. Мрачно си помисли, че от сега нататък трябва да се погрижи през цялото време да е в нечия компания. Освен за картагенците трябваше да се тревожи и за врагове в собствения си лагер.
Но новата реалност беше точно такава.
Аврелия хареса доста Луций при първата им официална среща. Той беше внимателен и любезен; личеше си, че я намира за привлекателна. След като това стана ясно, майка ѝ отложи заминаването им от града. Седмицата стана две; след това четири. Аврелия нямаше нищо против. Това беше неизмеримо по-добре, отколкото у дома, където след заминаването на Квинт и Ханон нищо не се случваше. Докато в Капуа всеки ден имаше нещо ново, което да очаква с нетърпение.
Както беше типично за римляните, Луций не го биваше в комплиментите, но тя никога не беше получавала толкова много подаръци. Доволна и малко виновна усмивка се изписа на устните ѝ, докато докосваше огърлицата си от черен кехлибар и халцедон. Накитът беше станал неин в мига, в който беше подхвърлила небрежен коментар, докато двамата с Луций се разхождаха из града. Малката ѝ кутийка за бижута, доскоро почти празна, сега преливаше от обици и гривни. Имаше си зашеметяващо ветрило от пера на паун; Луций дори се беше опитал да ѝ купи малка маймунка като домашен любимец. Придружавани от майка ѝ, двамата с Луций се разхождаха из форума, возеха се с лодка по река Волтурн и гледаха надпревара с колесници в местния амфитеатър. На два пъти ходиха на театър и направиха разходка до морето с преспиване. Времето след сблъсъка с Фанес беше изпълнено със събития. Дори се говореше за посещение до остров Капри. Макар да не беше сигурна, че иска да се омъжи за Луций, Аврелия си прекарваше великолепно. Защо тогава да не се забавлява още повече? Агесандър не беше с тях, за да я разстройва: Атия го беше пратила у дома да се грижи за имението.
