Ако беше права за откритието си, вече започваше да подозира каква е
Остро цвилене рязко я върна в настоящето. Изправи се и погледна към конюшните, където един коняр разхождаше плашлив бял жребец. Ерин познаваше конете. Като дете беше прекарала много щастливи часове в конюшнята на комплекса и отлично знаеше колко много мразят земетресенията. Големите чувствителни животни полудяваха преди трус и после дълго оставаха неспокойни. Надяваше се конярите да се погрижат добре за тези коне.
Хайнрих и Нейт се върнаха. Нейт носеше здрава дъска, а Хайнрих мъкнеше кутия с гипс, туба с вода и кофа. Втората му специалност беше художествено изкуство и той имаше внимателни ръце — точно каквото ѝ трябваше, за да подреди натрошените парчета.
Нейт ѝ подаде дъската. Лъхна я миризмата на борова гора, така необичайна в тази пустиня. Като внимаваше да стои по-далеч от скелета, Нейт слезе при нея в сондажа. Двамата нарамиха дъската и я поставиха в скобите вместо счупената. Ерин се надяваше, че тази ще издържи.
Нейт отиде да провери оборудването, а Ерин и Хайнрих махнаха пясъка. Дъската беше повредила черепа и лявата ръка. Ерин си спомни малката фонтанела и ъгъла на врата. Сигурна бе, че по тях имаше някакви следи. Вече изгубени завинаги.
Решена да спаси останалото, тя вдигна фотоапарата и първо го насочи към разбития череп. Направи няколко снимки от различни ъгли. След това фотографира счупената лява лъчева кост. Докато обикаляше, ръката ѝ потръпна от съчувствие. Болеше я периодично от четиригодишна.
Свали апарата и без да откъсва поглед от счупения крайник, прокара пръсти по лявата си ръка и се върна в болезненото минало.
Майка ѝ я бута към баща ѝ и я приканва да му покаже пастелната рисунка на ангел, която е направила. Гордо, с надежда за награда, тя я протяга към мазолестата му ръка. Той е толкова висок, че едва стига коляното му. Той взема рисунката, но я поглежда съвсем бегло.
После сяда и я слага на скута си. Тя се разтреперва. Макар едва на четири, вече знае, че скутът на баща ѝ е най-опасното място на света.
— С коя ръка нарисува ангела? — Гръмовният му глас отеква в ушите ѝ като грохот на потоп.
Все още неспособна да лъже, тя вдига лявата.
— Измамата и проклятието идват отляво — боботи той. — Никога вече да не рисуваш или пишеш с нея. Разбра ли ме?
Ужасена, тя кима.
— Няма да позволя на злото да действа чрез мое дете. — Той я поглежда отново, сякаш очаква нещо.
Тя не знае какво е то.
— Да, сър.
После той вдига коляно и пречупва лявата ѝ ръка като съчка.
Ерин стисна мястото на счупването. Още усещаше онази болка. Натисна достатъчно силно, за да се увери, че костта е заздравяла накриво. Баща ѝ не я беше завел на лекар. Щом молитвата не можеше да изцери рана или да спаси живота на едно бебе, то такава е волята Божия, а те трябва винаги да се подчиняват на волята Му.
Когато избяга от тиранията на баща си, в продължение на цяла година се учеше да пише с лявата ръка вместо с дясната. Гневът и решимостта личаха във всеки щрих на писалката. Нямаше да позволи на баща си да я превръща в онова, което той иска. И досега злото като,че ли не я беше обладало, макар ръката да я болеше, когато бе дъждовно.
— Значи Библията не греши. — Гласът на Хайнрих я изтръгна от унеса ѝ. Студентът вдигна шепа пясък от краката на бебето и я изсипа на земята извън сондажа.
— Наистина са били избити. И то точно тук.
— Не. — Ерин огледа пръснатите фрагменти, като се опитваше да реши откъде да започне. — Това е свръхинтерпретация. Имаме потенциални данни, че тук е станало клане, но се съмнявам това да е свързано по някакъв начин с раждането на Христос. Историческите факти и религиозните истории често се преплитат. Не забравяй, че като археолози ние винаги трябва да гледаме на Библията като на... — Тя се опита да намери неутрални думи, но се отказа. — Като на духовна интерпретация на събития, записана от хора, решени да преиначат фактите по такъв начин, че да отговарят на идеологията им. Хора, гонещи религиозни цели.
