— Успяхте ли да откриете някаква следа в палатката, която би могла да ви каже къде отвеждат Аманда?
Грей се загледа в димящите руини.
— Нямахме време. Може да е къде ли не.
Пейнтър въздъхна дълбоко — не от отчаяние, а изпълнен с решимост.
— В такъв случай започваме от нулата. Няма да се отказваме. Ще видя какво мога да направя тук. Искам ти и капитан Алдън да разпитате всички местни в района. Някой трябва да знае нещо. Несъмнено са пропуснали нещо в суматохата, докато са се изнасяли.
Грей споделяше мнението му. Врагът явно не беше очаквал екипът му да стигне до лагера толкова бързо — ако изобщо пристигне.
— Пиърс! — извика Тъкър.
Грей се обърна и го видя да му маха от пътя, който излизаше от лагера. Тъкър се дръпна настрани, за да стори път на дребна фигура. Беше Бааши. Грей го беше видял за последен път, когато момчето побягна в гората, след като едва не го застреляха.
Сейчан беше отишла да го търси.
Тя вървеше няколко крачки след него, като мъкнеше пленник, когото държеше за яката, а той се препъваше до нея.
Грей заговори в телефона:
— Директоре, ще ви се обадя отново след малко. Май намерихме нещо.
Прекъсна връзката и тръгна към групата. Капитан Алдън също вървеше натам.
Сейчан погледна Грей в очите, когато той застана до нея.
— Намерих Бааши да води това хлапе през гората. Вървяха насам.
Бааши кимна енергично.
— Аз му казва вие добри.
Тъкър беше пребледнял.
— Това е същото момче, на което скочих при потока.
Прав беше. Това беше детето, което Тъкър бе успял да завърже и да му запуши устата. Значи вързаното момче наистина е било открито от неприятеля. Нищо чудно, че трите джипа се бяха втурнали обратно към лагера.
— Явно е избягал по време на атаката ни срещу третия джип — каза Сейчан. — Бааши го е открил в гората и го е убедил, че нищо няма да му направим.
Съдейки по ококорените му очи, момчето явно се чудеше дали не е взело погрешно решение.
— Господин Тревър! — извика радостно Бааши и се втурна към британския капитан, който вървеше към тях. Потупа Алдън по гърдите и се обърна към другото момче. — За този човек ти говоря.
Когато видя обърканата физиономия на пленника, Бааши повтори думите си на сомалийски диалект. След това отиде като развълнуван гид при Каин и също го потупа.
— Той добро куче.
Докато траеше всичко това, Грей застана до Алдън.
— Вижте дали Бааши може да попита момчето дали знае къде са откарали Аманда.
— Ще направя всичко възможно.
Наложи се да изчака, докато траеше трескавата размяна на реплики. Разговорът бе съпроводен с много въпроси и не по-малко подозрителни погледи от страна на момчето. Накрая то като че ли отстъпи. Заговори бързо на своя език, като сочеше в различни посоки.
Накрая Алдън се изправи и се върна при Грей.
— Явно хората са склонни да говорят по-свободно пред деца, също като в случая с Бааши. Чул е някои от медиците в лагера да говорят, че се готвят да преместят младата жена на едно летище, използвано от контрабандисти на наркотици. Чул ги е да споменават за полет до Дубай. Но не знам дали това е междинна спирка или крайна дестинация, защото казали също, че смятали да отидат в рая.
„Да отидат в рая? Какво означава това? Да не става въпрос за някакво самоубийство?“
Подобно нещо не беше характерно за врага — и със сигурност още по-малко за Гилдията. Алдън явно усети объркването му и сви рамене. Нямаше по-добро обяснение.
Все пак настроението на Грей се разведри.
— Е, поне разполагаме с отправна точка — Дубай. Да се надяваме, че отново ще намерим следата.
Алдън се загледа към Джейн. Тя лежеше на носилка, крачолът на панталона й беше срязан.
— Успех, командире. Ще се погрижа за момчетата тук. — Той посочи към Бааши и другото хлапе. — А междувременно…
Трясъкът на хеликоптер го прекъсна и го накара да погледне нагоре.
— Мисля, че това са вашите тюлени — рече капитанът. — Малко закъсняха за кървищата, но могат да ни помогнат за обезопасяването на района. Съветвам ви да вземете моя хеликоптер и да се махнете, преди да са започнали да ви задават прекалено много въпроси.
— Преди това — започна Грей. — За Аманда…
Алдън му смигна.
— Чух, че е загинала тук. Истинска трагедия. — Явно капитанът вече се беше досетил, също като Пейнтър, че Аманда има най-много шансове за оцеляване, ако всички продължат да вярват в тази лъжа. — Това смятам да докладвам на началниците си.
— Благодаря ви — каза Грей и силно стисна ръката му.
— За нищо, приятел. Ако не беше бързата ти мисъл, в лагера на УНИЦЕФ щеше да има много повече жертви, вероятно и моите хора сред тях.
Грей събра групата си и забърза към чакащия хеликоптер. Искаше да се махнат, преди тюлените да се намърдат тук. Тяхната заповед беше да вземат овъгленото тяло и да върнат останките на „дъщерята на президента“ обратно в Щатите. На никого не би пожелал подобна задача.
Отново се обади на Пейнтър, съобщи какво е научил и координира логистиката по следващия им ход.
— Омитаме се оттук — каза Грей. — Щом стигнем Дубай, всяка информация от страна на Кат ще ни бъде от полза.
— Разбрано. Ще натоваря екип със задачата. Пратих Кат да работи по друга следа.
