Аманда впери поглед в подноса с острите инструменти.
Кръвта се оттече в краката й и тя се олюля.
„Защо?“ — изкрещя мислено. Защо точно нейното дете беше важно за тези отвратителни „проучвания върху продължителността на живота“? Какво се опитваха да открият в бебето й?
Петра пристъпи напред и остави подноса на една маса. Стомана издрънча в стомана. Звукът бе рязък като изстрел.
Клепачите на главата се вдигнаха.
Мъртви зеници погледнаха към Аманда.
Тя изпищя и в писъка й бяха събрани всички насъбрани ужаси от този ден. Падна на колене, усети как нещо поддава дълбоко в корема й. Между бедрата й рукна гореща течност.
Доктор Блейк клекна до нея и я подхвана.
— Водите й изтекоха! — извика той на Петра през стъклото, след което отново насочи вниманието си към Аманда. Потупа крака й. — Още малко остава.
Аманда затвори очи. Най-сетне беше разбрала къде е.
„Попаднала съм в ада“.
— Тя е в рая — каза Грей на групата в дневната и на Пейнтър във Вашингтон.
Беше включил сателитния телефон на говорител. Отиде отново до големия прозорец, който гледаше към града и морето. Далеч при хоризонта среднощното море беше озарено от сияние, сякаш лунните лъчи се отразяваха във водата. Но това не беше отражение или луната, а друго небесно тяло.
Грей дъхна върху стъклото и започна да рисува с пръст.
— Новият остров Утопия има формата на морска звезда. — Грей се обърна към останалите. Пейнтър също слушаше от другия край на света. — Момчето в Сомалия каза, че Аманда била отведена в рая. Може би е разбрало погрешно думата утопия и е превело името по най-добрия възможен начин, като някакво място на небето. Или може би е чуло, че целта на похитителите е някакво място с формата на звезда, част от небето — или от рая.
— Или може би се хващаме за сламка — предположи Ковалски.
Сейчан стоеше със скръстени ръце и също не изглеждаше впечатлена.
Грей си спомни интимното изживяване в банята. През онзи кратък момент тревогите за семейството и мисията бяха избледнели. Съществуваше в простата чистота на докосването и възможностите. Умът му се бе изчистил и парчетата от дразнещия пъзел се бяха наредили сами, без участието на съзнанието му. Отговорът се бе появил напълно оформен, сияещ с увереността на истината.
Може би той беше единственият убеден в правотата си.
Дори Пейнтър реагира резервирано на откровението му.
— Мога да проверя. Може би до сутринта…
— Не можем да чакаме до сутринта. Аманда може да бъде преместена отново или наранена. Трябва да се възползваме от тъмните часове, които са ни останали.
— Това означава да хвърлим много ресурси само въз основа на едно предчувствие — възрази Пейнтър. — Можете да издъните прикритието си и ако не друго, да покажете на противника си, че знаете, че Аманда все още е жива.
— Знам, че съм прав — не отстъпваше Грей.
— Откъде си така сигурен? — попита Сейчан.
Грей се върна при прозореца.
— Защото вълноломът около Утопия е същият като онзи, който можем да видим оттук около палмовите острови.
Отново дъхна върху стъклото и допълни рисунката си с вълнолом във формата на лунен сърп около звездата на острова.
— Луна и звезда — каза той и мушна с пръст символа.
Сейчан ахна.
Ковалски изруга.
Тъкър сви рамене.
— Не схващам.
Грей го погледна и едва сега си спомни, че той няма представа за Гилдията.
— Това е основният символ на една тайна организация, извършваща терористични актове по целия свят. Директорът вече подозира, че именно те стоят зад отвличането на Аманда.
— Ако го знаех, нямаше да го подмина просто така, нали? — измърмори Ковалски.
Тъкър обаче поклати глава.
— Полумесец и луна. Подобна емблема може да се види на повечето арабски национални флагове. Обединените арабски емирства са ислямска страна. Дизайнът на островите може просто да представя този техен символ.
Пейнтър се съгласи с него.
— Той е прав, Грей. Но въпреки това ме убеди, че островът си заслужава да бъде проучен. Наредих на екип да събере информация за онова място. Вече намерих снимки в мрежата, показващи строящите се небостъргачи в централната част. Впечатляващо. Няколко вече са заети от различни фирми, а останалите места — от корпорации от цял свят. Доколкото виждам, охраната е доста сериозна.
— Именно затова поисках да тръгнем натам през нощта. Докато е тъмно.
— Идеята не е добра. — Пейнтър звучеше така, сякаш четеше доклад. — Разполагат с радарна система за наблюдение, обхващаща целия остров. Ще ви засекат от километър и половина.
— В такъв случай трябва да приближим максимално и да използваме водолазни костюми, за да…
