Кат си спомни думите на доктор Маршал за някаква си хижа.
„Искат още опитни образци“.
Явно това бе едно от предназначенията на това място — осигуряване на човешки опитни зайчета за различни проекти. Събираха жени без минало и семейства, които можеха лесно да изчезнат. И вероятно това не беше единственото подобно място. Най-вероятно имаше и много други подобни обекти по цял свят.
Но с каква цел? Какво правеха тук?
С периферното си зрение заразглежда червените стоманени врати и релефния генетичен кръст.
В тази клиника се вършеше нещо важно.
И тя знаеше, че евентуалните отговори се крият зад онези врати.
По-рано Кат бе насилствено съблечена гола в килията си, за да може доктор Маршал да й направи подробен преглед с помощта на санитаря Рой. След това Маршал беше изчезнала с поднос епруветки, пълни с кръвта на Кат.
Пръстите й се свиха в юмруци, докато Рой приключваше с остригването на косата й. Може да бяха отнели дрехите и голяма част от достойнството й, но тя изчакваше удобен момент, за да си ги върне.
— Готово — обяви Рой и прокара длан по късите косъмчета на скалпа й, от което по тялото й полазиха тръпки. — Винаги ми харесвате прясно обръснати.
Кат яростно тръсна глава.
— Майната ти.
— Ама че огън момиче — разсмя се той и хвърли поглед към затворената врата. Явно се оглеждаше за доктор Маршал.
Личеше си, че Рой прекарва повечето си време в слушане на конско и изпълняване на заповедите на шефката си. Несъмнено му доставяше удоволствие да излее част от натрупаното върху онези, които бяха поверени на внимателните му грижи.
Ръката му посегна към оръжието на колана му. Не беше електрически остен като онзи на д-р Маршал, а просто сгъваема палка. Веднъж вече я беше използвал върху Кат — беше я шибнал през прасците, защото се събличаше прекалено бавно.
Кожата й още пареше от удара.
Кат беше забелязала следите от удари по ръцете и краката на другата пленничка.
„Копеле мръсно“.
Рой откачи палката и с майсторско движение на китката я разгъна до пълната й дължина. Най-вероятно компенсираше нещо по-късо другаде.
— Няма да си имаме повече неприятности, нали? — подигравателно прошепна той в ухото й.
Кат стисна зъби и наведе глава.
— Така е по-добре. — Той опря палката на рамото й и се наведе, за да я откопчае. — Стани. Ръцете на гърба.
Кат се подчини. От упойката още й се виеше малко свят. Студеният въздух лъхна през цепката на дрехата й, когато се обърна с лице към Рой. Ръцете й останаха зад гърба й.
Рой повдигна брадичката й с върха на палката.
— Така е по…
Кат сграбчи мълниеносно палката и я дръпна към себе си. Изненаданият Рой залитна напред. Кат замахна с другата ръка и в нея нещо проблесна. Заби ножа в гърлото му, под ларинкса, прекъсвайки трахеята.
Рой я зяпна зашеметен, давещ се, неспособен да изкрещи… но тя разбра безмълвния му въпрос.
„Как?“
— Тази котка е с нокти — изсъска му Кат.
Завъртя рязко камата. Кръвта пръсна на цял метър по безупречно белия под. Секунди по-късно той беше мъртъв и Кат остави тялото му да тупне в краката й.
Избърса острието в дрехата и сгъна ножа. Когато Рой я беше хвърлил в килията, докато действието на упойката отмине, Кат се беше преборила достатъчно с мъглата, за да събуе лявата си обувка и да извади сгъваемия нож, скрит в подметката. Остави шперца в подметката на дясната обувка; за съжаление вратата на килията нямаше ключалка отвътре. След като се обу отново, тя скри оръжието в гънките на одеялото.
По-късно, когато я съблякоха, за да я прегледат и надупчат с игли, Кат изчака да остане сама, за да може да се облече. През цепката на гърба беше пъхнала сгънатия нож между бузите на задника си и го бе задържала там. Не беше най-пристойният начин за укриване на оръжие, но понякога и една дама трябва да действа според обстоятелствата.
След това трябваше само да изчака да остане насаме с Рой.
Знаеше, че ще има само една възможност.
Кат се възползва от момента и бързо прибра ключовете му, електронната карта и палката. Изтича при другата килия и я отвори.
Младата жена излезе, залитайки, и се опули към трупа.
— Благодаря… казвам се Ейми.
— Да вървим — подкани я Кат.
Прекоси бързо помещението към купчина дрехи и навлече късите панталони, блузата и обувките. Прибра ножа в джоба си и подаде палката на Ейми.
Ейми стисна оръжието и погледна към изхода.
— По коридора има въоръжена охрана. Не знам как ще минем през нея. — Забеляза, че Кат се насочва към червената врата от другата страна. — Те… те отведоха сестра ми оттам преди две седмици.
— Значи тръгваме в тази посока — заяви Кат.
Нямаше намерение да се махне оттук, без да разбере какво става.
Ейми вървеше до нея и явно беше готова да я следва във всичко.
— Вземи картата — нареди й Кат. — Ще разберем какво се е случило със сестра ти.
Ейми кимна отсечено.
Кат не пропусна да вземе чантата си, която беше оставена при дрехите. Отвори я и извади химикалката, която бе активирала преди това. Пъхна я в джоба на блузата, като камерата стърчеше отгоре.
„Ако не успея, искам да остане запис на всичко това“.
