И така, Ботрьоле, за момент сломен от Арсен Люпен, смутен от отвличането на баща си, вече готов на отстъпки, все пак реши да не мълчи. Истината се оказа много привлекателна и необикновена, доказателствата — много логични, за да се съгласи да ги промени. Целият свят очакваше разкритията му и той заговори.
Същата вечер, когато статията му се появи, вестниците съобщиха за отвличането на господин Ботрьоле-баща. Изидор научи за отвличането и от една телеграма, която пристигна от Шербур в три часа.
Съобщението зашемети младия Ботрьоле. До последния миг той се надяваше, че Люпен блъфира, за да го сплаши и да спечели време. През целия ден, съзнавайки безсилието си, се чувстваше съвсем смазан. Само една мисъл го крепеше: да иде в Шербур, да научи лично как е станало всичко и да реши какво да предприеме.
Към осем часа се озова на гара Сен Лазар. След няколко минути вече пътуваше с експреса.
Едва след час, като разгърна един вечерен вестник, прочете известното писмо, с което Люпен косвено отговаряше на сутрешната му статия:
