Кабинетът беше малък и обзаведен традиционно. Светлината проникваше през един-единствен прозорец, а на тавана бяха окачени неонови лампи. Бюрото беше отрупано с книжа, поставени рисковано на спираловидни купчини, които всеки момент можеше да се срутят. Бюфетът и шкафът също бяха пълни с листове, дебели технически наръчници и каталози за резервни части. Единствените свободни мебели бяха двата стари дървени стола пред бюрото. На едната стена имаше голяма топографска карта на Аляска, пресечена от назъбена червена линия, която изобразяваше петролопровода. На отсрещната стена беше залепен пъстроцветен туристически плакат на плаж с момичета по бикини.
Линдстрьом погледна Мърсър, вдигна пръст и посочи телефонната слушалка в другата си ръка. Лицето му беше зачервено заради онова, което му говореха от другата страна на линията.
— Чакай малко, по дяволите. Преди два дни изпратих арматурата в депото във Феърбанкс. Ако още не си я получил, скъсай техните уши, а не моите. — Той млъкна и завъртя очи. — Виж какво, не съм виновен. За мен проблемът е вътрешен. Опитах се да ти направя услуга, но това не означава, че искам да ми се обаждаш всеки път, когато някоя от машините ти направи засечка. Следващия път може да ти купя американска.
Анди затвори, въздъхна дълбоко и запали цигара.
— Нека да отгатна — каза Мърсър. — Това беше една от петролните компании в резервата.
— Позна. От «Алиеска» обещали да им помагат и когато им се свърши тоалетната хартия, се обаждат на мен. Господи, не беше така, когато открихме обекта. Онези мъжаги знаеха да работят. Малко се изненадах, когато ми се обади вчера. — Анди се ръкува с Мърсър. — Мислех, че си напуснал щата, след като с Хауард Смол приключихте с тестовете. Много съм любопитен защо шефът на охраната ми поиска да присъства на тази среща. Майк Колинс ще бъде тук след няколко минути. Ще ми кажеш ли какво правиш отново в Аляска?
— Предпочитам да изчакам, докато дойде Колинс. Историята е много заплетена и искам да я разкажа само веднъж.
— Има ли нещо общо с проекта горе на хълма?
— Непряко. Чу ли за Хауард Смол?
— Не. Какво?
— Опасявам се, че е мъртъв. Убиецът му два пъти се опита да убие и мен.
— Господи. Заради пробивната машина ли?
Преди Мърсър да успее да отговори, на вратата се похлопа и в кабинета влезе Майк Колинс. Беше едър мъж и тежеше поне сто и десет килограма. Съдейки по възрастта му, Мърсър реши, че белегът на дясната страна на лицето му е постоянно напомняне за войната във Виетнам. И Колинс беше облечен неофициално като Линдстрьом, в джинси и памучна блуза.
Мърсър и Колинс не се познаваха, затова Анди ги представи. Ръкостискането на шефа на охраната беше уверено и силно. Пръстите му бяха загрубели като тези на Мърсър. Линдстрьом му съобщи за смъртта на Хауард Смол и за двата опита за покушение срещу Мърсър.
— И всичко това заради «Мини»? — отново попита Анди.
— Съвсем не. След като приключихме с тестовете, Хауард и аз отидохме за риба с братовчед му в Хомер. И в морето, на около шейсетина километра от брега, намерихме изгорял изоставен рибарски кораб. Убиха го заради онова, което видяхме на борда.
— Какво беше? — попита Колинс.
— В лабораторията на ФБР във Вашингтон положиха много усилия, докато разберат, че парчето стомана, което взех от кораба, е част от контейнер с течен азот. Предполагаме, че лодката е пренасяла незаконно цилиндри с течен азот в Аляска.
— Защо някой би искал да прави такова нещо, когато може да си го купи, и защо ще извършват убийство, за да го прикрият?
— Федералните агенти работят по случая — отговори Мърсър. — Но се притеснявам какво би направил някой с течния азот.
— Смяташ ли, че това ни засяга? — попита Колинс.
— За какво количество течен азот става дума? — намеси се Линдстрьом, преди Мърсър да успее да отговори.
— Преди да тръгна от Вашингтон, се обадих на началника на пристанището в Суърд, където е стоял на котва корабът. Той ми каза, че «Джени IV» е излизал осемнайсет пъти миналата година, но никоя от консервните фабрики или рибопреработвателните заводи, с които се свързах, не е купувал риба от него. Освен това капитанът наскоро платил в брой нов пикап, затова по някакъв начин изкарва пари. Умножете осемнайсет курса по около тринайсет тона, какъвто е капацитетът на «Джени IV», и ще изчислите количеството. Това е страшно много течен азот.
— Все още не разбирам. Това не са наркотици, експлозиви или нещо незаконно. Какво толкова?
