Противниците тръгнаха един срещу друг. Посетителите се разделиха на два лагера и разместиха столовете си. Конфликтът между природозащитниците и местните жители назряваше, откакто ПАПС бяха пристигнали във Валдиз, и след още няколко разгорещени обиди барът се взриви. Всяка страна смяташе, че е права. Еколозите знаеха, че се борят за спасяването на планетата, а местните хора предпочитаха да запазят средството си за препитание. Репортерите се скриха зад масите, като злорадо наблюдаваха мелето.
Очевидно само трийсет от местните жители искаха да се включат в свиването. Останалите хукнаха към вратата. Почти всичките двайсет и пет членове на ПАПС изгаряха от желание да се бият, включително и няколко жени. Отначало Мърсър изпита желание да се разкара оттам, но когато тълпата го понесе към изхода, осъзна, че не може да остави Аги, без да се увери, че тя е в безопасност. Затова се обърна и си проправи път обратно към бара, като разблъскваше паникьосаната тълпа.
Мърсър чу писъка и на фона на виковете, крясъците, сумтенето, звъна на строшено стъкло и трясъка на мебелите. Аги бе притисната до отсрещната стена. Червените сценични светлини проблясваха по бледото и лице, на което беше изписана болка. Смугъл мъж в черно кожено яке държеше ръцете и над главата. Кожата му блестеше от пот. За да стигне дотам, Мърсър трябваше да заобиколи пет-шест биещи се двойки, като ги блъскаше, без да поглежда кой е потърпевшият.
Някой заби юмрук в корема му, а друг го удари в челюстта. Мърсър се претърколи, давайки си няколко минути почивка. Един от привържениците на ПАПС го нападна. Мърсър му позволи да се приближи, като го преценяваше с опитно око. Щом нападателят замахна, Мърсър отстъпи назад и юмрукът на мъжа профуча покрай брадичката му. Тогава сграбчи протегнатата му ръка и му нанесе серия удари. Няколко от ребрата на природозащитника изпукаха.
Мърсър мина покрай падащия природозащитник и се насочи към мъжа, който бе хванал Аги. Нападателят бе освободил едната си ръка, за да пъхне пръсти между краката й. Раменете му бяха прегърбени, за да се пази от безрезултатната и съпротива. Мърсър блъсна двама биещи се мъже, изпречили се на пътя му, и стигна до Аги само шейсет секунди след като сбиването бе започнало.
Ако атаката срещу нея не се превръщаше в опит за изнасилване, Мърсър може би щеше да я остави да изпита последиците от действията си. Тя си играеше с живота на другите хора, без да се интересува какъв е залогът за жителите на Валдиз. Подобни протести бяха предназначени за медиите. ПАПС не бяха в Аляска, за да накарат хората да се замислят за опазването на околната среда, а да привлекат вниманието на света върху съществуването си. Интересът им към Валдиз щеше да продължи само докато възбудеха любопитството на медиите, и после щяха да отидат другаде. Но мъжът, който държеше Аги, бе направил грешката да се опита да задоволи перверзните си желания.
Мърсър грабна полупълна бутилка бира от една от няколкото непреобърнати маси, като все още се надяваше, че мъжът, приковал Аги, не е чак толкова сластолюбив. Тя искаше да участва в Зелената революция и това беше нейната реалност — да се разруши съществуващото и после да се тревожи за последиците. Мърсър строши шишето в главата на мъжа, който се строполи на пода.
Аги загуби равновесие и започна да се свлича на земята. Очите и се отвориха широко, когато позна Мърсър.
— Какво прави тук добро момиче като теб? Няма значение. Да се махаме, по дяволите. — Мърсър я хвана за китката и я изведе през задната врата точно когато полицаите нахлуха в бара. Докато бягаха, той забеляза, че почти всички активисти на ПАПС все още се бият. Подът на нощния клуб бе осеян със зашеметените тела на най-смелите граждани на Валдиз.
Уличката зад бара беше оскъдно осветена и контейнерът за боклук до изхода беше препълнен. Аги се опита да спре, но Мърсър искаше да се отдалечи колкото е възможно повече от бара. Нямаше намерение да прекара нощта в градското отрезвително отделение заедно с група пияни противници, чиято битка съвсем не бе приключила. Затова я повлече към осветена улица на една пряка от заведението.
Щом стигнаха до кръга светлина на улична лампа, Аги дръпна ръката си.
— Какво търсиш тук, по дяволите?
— Няма за какво да ми благодариш.
— Отговори.
— Бях на подходящото място в подходящия момент. Ако искаш да се върнеш, моля, заповядай. Убеден съм, че онзи тип с удоволствие ще ти се нахвърли отново — ядоса се Мърсър.
— Да ти го начукам.
— Довиждане, Аги. — Той тръгна и изпита облекчение, когато тя го настигна и го хвана за ръкава.
— Съжалявам. Не ме интересува защо беше там тази вечер, но съм ти благодарна. — Аги го погледна. Очите и искряха като скъпоценни камъни.
Повече от всичко на света Мърсър искаше да я целуне. Но вместо това се обърна и продължи да върви. Не обичаше да бъде така объркан и естествената му реакция беше да си тръгне, сякаш отдалечаването от нея щеше да изтрие болката в сърцето му.
