Двамата не бяха казали нито дума. Букълс само даде знак с глава и мъжете безшумно се запромъкваха по шосето. След пет минути се скриха в един гъсталак. Миризмата на запален огън повя право в лицата им.
— Търговецът на грънци Палмър — пошепна Сникърс, след като разчете надписа на фургона. — Този проклет пътуващ измамник!
— Измамник — отговори като ехо Букълс. — Значи ги носи със себе си.
— Точно така, Букълс, със сигурност ги носи със себе си. Такива хора не ги оставят никъде.
— Да вървим! — Букълс се надигна и бавно запълзя напред. Ала преди да е направил и десет крачки, тишината на нощта бе разкъсана от дълбокия, гърлен лай на куче, което бе подушило опасността.
— Той има куче — прошепна ужасено Сникърс.
— Какво ме е грижа! — изръмжа Букълс.
Сега, когато вече не можеха да се крият, той скочи на крака и дръзко закрачи към полянката и към огъня, разпален в малкия мангал.
— Не пускай кучето, приятел. Всичко е наред. Нищо няма да ти сторим — извика Букълс.
Когато пристъпи към огъня, Ласи залая. Той я заплаши с тоягата, но тя отскочи настрана. Роули опита да я хване, но тя се изплъзна от ръцете му. Изръмжа и застана в края на осветеното от пламъците място. Сега и Туутс залая пискливо и шумът стана невъобразим.
— Тихо! — заповяда Роули. — Замълчете и двете!
Лека-полека лаят утихна. Букълс се ухили и чу как Сникърс се размърда зад него.
— Правилно, приятел — продължи Букълс с тон, който му се струваше любезен и обезоръжаващ. — Какво си сложил на огъня, чай ли? Ама това е прекрасно! Не би ли отделил глътчица — две, за да стоплиш двама бездомници, които са тръгнали да си търсят работа?
Той направи още една крачка напред и се усмихна. Роули, който седеше на един пън, се надигна. Думите на Букълс не можеха да го измамят. Той знаеше отдавна какви са хората, които се срещат по тези усамотени места. Ненапразно беше пътуват толкова години сам и се беше научил да различава искрените от неискрените.
— Какво, не искаш ли? — изкрещя Букълс.
Той скочи между Роули и колата, към която търговецът се беше опитал да се оттегли. Размаха заплашително тоягата, отказал се от всяка преструвка.
— Я да видим къде си ги скрил — продължи с измамна кротост той. — Ако си добричък и се разделиш с паричките, без да ни създаваш трудности, няма да ти сторим нищо, нали, Сникърс?
— Не, разбира се, че няма да му сторим нищо.
— Точно така. Ако обаче се противиш, ще се наложи да действаме доста по-грубо. Я да видим къде си ги скрил!
— Добре, ще ви ги донеса — започна Роули, но рязко прекъсна думите си и направи огромен скок към колата. В ръката му внезапно се появи тояга, също така здрава и дебела като тази на Букълс. Опря гръб на колата и плю на ръцете си. Не каза нито дума, но не беше и нужно.
— Значи си решил да се биеш, а? — изръмжа Букълс. — Добре тогава!
Той замахна с тоягата си и се нахвърли върху търговеца. Роули отрази удара, замахна на свой ред и улучи пищяла на грамадния мъж. Букълс изрева от болка.
— Напред, Сникърс, какво стоиш там. Мини му от другата страна, проклети страхливецо!
Двамата мъже се хвърлиха заедно върху плячката си и Роули, опрян на колата, се опита да не ги допуска твърде близо до себе си. По главата и раменете му се посипаха силни удари. Беше безпомощен.
Разбрал, че е в безизходица, той погледна към Ласи, която стоеше от другата страна на огъня и лаеше.
— Ела тук! Дръж! — изрева той.
Ласи се стрелна напред като светкавица, после изведнъж се хвърли върху големия мъж. Той се обърна бързо и стовари тоягата си върху нея. Ударът я улучи по рамото и тя едва не се претърколи. За секунда мъжете престанаха да се бият и двамата нападатели се обърнаха към кучето. То стоеше неподвижно и ги гледаше.
У Ласи се бореха различни чувства, но надделя едно.
Отново се беше озовала срещу мъже, чиито ръце й причиняваха зло. Те се протягаха надалеч, нараняваха я, причиняваха й болка. Ръцете им щяха да посегнат към нея, да я заловят и затворят. Трябваше да избягва такива хора. Така беше постъпвала винаги досега. Едно куче трябваше да стои по-далече от хората и да не се мярка много пред очите им.
В този момент Букълс направи крачка към Ласи и вдигна тоягата си.
— Махай се! — изкрещя той. — Докато не съм те фраснал пак!
Ласи се отдръпна назад, обърна му гръб и изчезна в близките храсти. После безшумно се заизкачва по склона, който водеше към гората.
Букълс се обърна към Роули.
— Ама ти си имал страхотно куче! — изрева той. — Виждаш ли, приятелче, дори най-добрият ти другар те напусна. Дяволски добро куче, няма що. Хайде, дай ни парите без повече приказки и ще забравим случилото се.
Роули, който беше проследил с болка изчезването на Ласи в гората, разбра, че трябва да се бие сам. Плю отново в шепите си и изпъна рамене.
— Елате и си ги вземете! — отговори упорито той.
Мъжете се втурнаха отново напред и замахнаха с тоягите си. Движеха се в полукръг, огрени от пламъците на огъня. Бяха разбрали, че търговецът не е някой слабак, а и тъй като стоеше с гръб към колата, можеше да държи малкото пространство пред себе си свободно.
