Но кой би могъл да допусне, че завръщането в родината, последният етап от седемгодишните изпитания, ще е толкова трудно? Във Франция поне можех да се храня в уединение, можех да се наслаждавам на разходки, на общуване с природата. Докато тук, на парахода, се чувствам като оризово зрънце, по грешка озовало се в купичка с фиде. За седем години живот сред червенокосите варвари не успях да свикна с някои от техните отвратителни навици. Когато виждам изтънчената Клебер-сан да реже с нож кървавия бифтек и после да облизва с розово езиче зачервените си устни, ми се повдига. Ами тия английски умивалници, в които човек трябва да запуши сифона с тапа и да си мие лицето с мръсна вода! Ами кошмарните дрехи, измислена от някой извратен ум! В тях човек се чувства като шаран, увит в омаслена хартия, за да се опече върху жар. От всичко най мразя колосаните яки, от които шията ми се изприщва, и кожените обувки, които са истински инструмент за инквизиции. Като див азиатец аз си позволявам да се разхождам по палубата с лека юката22, а нещастните ми съседи по маса от сутрин до вечер се варят в одеждите си. Чувствителните ми ноздри много страдат от мириса на европейската пот — остър, мазно-месен. Ужасен е също навикът на кръглооките да се секнат в носии кърпи, да ги прибират със сополите обратно в джоба, отново да ги вадят и отново да се секнат! Вкъщи просто никой няма да го повярва и ще помислят, че си фантазирам. Макар че седем години са много време. Може дамите у нас също вече да носят такива смехотворни фльонги на задника и да се олюляват с високи токчета. Много ще ми е интересно да видя Кьоко-сан с подобен тоалет. Та тя е вече голяма, на тринайсет години. След година-две ще ни оженят. Може и по-рано. Как искам да се прибера по-скоро.
Днес постигането на душевна хармония ми беше особено трудно, защото: 1) Открих, че от куфара ми е изчезнал най-добрият инструмент, способен лесно да разсече и най-дебелия мускул. Какво означава тази странна кражба? 2) По време на обяда отново изпаднах в унизително положение — много по-лошо, отколкото с Карл Смели (виж записките от вчера). Фандорин-сан, който все така много се интересува от Япония, взе да ме разпитва за бушидо23 и самурайските традиции. Стана дума за семейството ми и за моите прадеди. Понеже му се представих за офицер, русинът започна да ме пита за въоръжението, униформите и бойния устав на императорската армия. Беше ужасно! Когато разбра, че никога не съм чувал за пушката на Бердан, Фандорин-сан ме изгледа много странно. Сигурно си е помислил, че в японската армия служат пълни невежи. От срам съвсем забравих за добрите обноски и бързо излязох от салона, с което, естествено, още повече задълбочих конфуза.
Дълго не можах да се съвзема. Отначало се качих на палубата с лодките, където пече най-силно и затова няма никой. Съблякох се, останах само по препаска и половин час усъвършенствах техниката на удара маваси-гири. Когато постигнах необходимата кондиция и слънцето започна да ми се вижда розово, седнах в поза дзадзен24 и четиридесет минути се опитвах да медитирам. Чак след това се облякох и отидох на кърмата да съчинявам танка.
Всички тези упражнения ми помогнаха. Сега вече знам как да запазя достойнство. На вечеря ще кажа на Фандорин-сан, че ни е забранено да говорим с чужденци относно императорската армия и че съм излязъл толкова бързо от салона, защото днес имам ужасно разстройство. Мисля, че ще прозвучи убедително и няма да изглеждам невъзпитан дивак в очите на съседите си.
Каква ти хармония!
Случи се нещо катастрофално. За срам ръцете ми треперят, но трябва незабавно да напиша всички подробности. Това ще ми помогне да се концентрирам и да взема правилното решение. Засега само фактите, умозаключенията после.
И така.
Вечерята в салона „Уиндзор“ започна както винаги в 8 вечерта. Макар предварително да бях поръчал салата от цвекло (red beet), сервитьорът ми донесе полусурово кърваво телешко. Бил чул red beef. Бучех с вилицата кървящата плът на убитото животно и с тайна завист гледах първия помощник-капитан, който ядеше апетитно зеленчуково рагу с крехко пилешко.
Какво още?
Ами нищо особено. Клебер-сан както винаги се оплакваше от мигрена, но ядеше с голям апетит. Тя изглежда в цветущо състояние, класически пример за лека бременност. Сигурен съм, че когато дойде моментът, бебето ще изскочи от нея като тапа от пенливо френско вино.
