Нямаше какво да кажа. Страдах жестоко, а тя ме гледаше с презрителна гримаса на злобното си разплакано лице. Ако в този момент можех да потъна в прословутия християнски ад, непременно щях да натисна ръчката на люка. Най-лошото беше, че пред очите ми падна кървавото перде на яростта, от което най ме е страх. Точно в състояние на ярост самураят върши деяния, пагубни за кармата. После цял живот трябва да изкупва вината си заради единствения миг, в който е изгубил контрол над себе си. Може да стори такива неща, че и сепуку да му е малко.
Излязох от салона в страх, че няма да се удържа и ще причиня на бременната нещо ужасно. Не знам дали щях да мога да се овладея, ако подобно нещо ми беше казано от мъж.
Заключих се в каютата и извадих чувала с египетски тикви, които си бях купил на пазара в Порт Саид. Те са малки като глави и много корави. Купих си петдесетина.
За да отмия кървавото перде пред очите си, започнах да тренирам прав удар ребром с дланта. Понеже бях много развълнуван, ударът все ставаше несполучлив: тиквите не се разцепваха на еднакви половинки, а на по седем-осем парчета.
Лошо.
Руският дипломат е човек с дълбок, почти японски ум. Фандорин-сан притежава не европейската способност да вижда явлението в цялата му пълнота, без да затъва в дреболии и технически подробности. Европейците са ненадминати експерти по всичко, що се отнася до умението, те много добре знаят как. Докато ние, азиатците, притежаваме мъдрост, понеже знаем защо. За косматите процесът на движение е по-важен от крайната цел, а ние не отместваме поглед от блещукащата в далечината пътеводна звезда и затова често пъти не ни стига време да се огледаме наоколо. Ето защо белите навред излизат победители в дребните схватки, а жълтата раса запазва непреклонно спокойствие, защото знае прекрасно, че всичко това е преходна суета, която не заслужава внимание. Така или иначе, в най-важното, единствено същественото, победителите ще сме ние.
Нашият император предприе един велик експеримент: да съчетае източната мъдрост със западния ум. Ние, японците, смирено навлизаме в европейската наука на ежедневните завоевания, но същевременно не забравяме крайната цел на човешкото съществуване — смъртта и следващата по-висока форма на битието. Червенокосите са твърде индивидуалистични, скъпоценното „аз“ ги заслепява, изкривява картината на заобикалящия ги свят и не им позволява да видят проблема от различни гледни точки. Душата на европееца е прикована към неговото тяло с железни пирони и не й е съдено да се извиси.
Но ако Фандорин-сан е способен на озарение, той го дължи на полуазиатската същност на своята родина. Русия много прилича на Япония — и тя е Изток, който се опитва да докосне Запада. Само че за разлика от нас русите забравят за звездата, по която да ориентират кораба си, и прекалено много въртят глава насам-натам. Дали да изпъчиш своето „аз“ или да го стопиш в могъщото „ние“ — по това са противоположни Европа и Азия. Струва ми се, че Русия има добрия шанс да загърби първия път и да поеме по втория.
Но май прекалих с философстването. Нека се върна към Фандорин-сан и проявения от него бистър ум. Ще опиша случилото се.
Още по тъмно „Левиатан“ пристигна в Аден. За това пристанище в пътеводителя ми е пише следното:
