След още едно кратко съвещание стариците постигнаха съгласие, че през последните три-четири месеца се е появило известно постоянство. Потокът от посетители постепенно изтънял до вадичка, а след това напълно пресъхнал. Заменен от вниманието на един-единствен мъж — отново млад, възпитан и с къса коса, отново облечен по неподходящ начин — тоест с дънки, тениска или кожено яке. По тяхно време било немислимо истинският джентълмен да посети любимата си, облечен в нещо различно от костюм и вратовръзка.
— Какво правеха? — попитах.
Излизали, отвърнаха жените. Понякога следобед, но по-често вечер. Вероятно по заведения. Защото в този затънтен край други забавления почти нямало. Най-близкото кино се намирало в градче на име Коринт. Преди време в Тюпълоу имало оперета, но тя била отдавна закрита. Двойката се прибирала късно, почти винаги след полунощ, тоест след преминаването на влака. Понякога кавалерът оставал за час-два, но никога за цялата нощ.
— Кога я видяхте за последен път?
Било в деня, преди да умре. Излязла в седем вечерта. Със същия кавалер, който дошъл да я вземе точно на минутата, съвсем официално.
— С какво беше облечена Джанис? — попитах.
С жълта рокля до коленете, но с дълбоко изрязано деколте.
— С кола ли я взе кавалерът?
Да, с кола.
— Какъв цвят беше колата?
Синя, казаха те.
36
Оставихме стариците на верандата и прекосихме улицата, за да огледаме къщата на Чапман. Беше почти същата като на съседките иМ. Класически тип, построена набързо за уволнените след Втората световна война бойци, които били нетърпеливи да създадат дом и семейство. Така било дадено началото на най-големия бейби-бум в историята на страната. После с течение на времето къщите започнали да се отличават една от друга. Това с пълна сила важеше за тризнаците пред очите ни. Тази на Чапман беше останала скромна и незабележителна, но въпреки това приятна. Някой я беше разкрасил с безвкусна дърворезба, друг беше сменил входната врата.
Качихме се на верандата и аз надникнах през прозореца. Малък почти квадратен хол, обзаведен с почти нови мебели. Диванче-двойка, кресло и малък телевизор, поставен върху нисък скрин. До него имаше видеоплейър и няколко касети. През отворената врата на хола се виждаше част от тесен коридор. Смених позицията и протегнах врат, за да го разгледам по-добре.
— Можеш да влезеш — обади се Деверо зад мен.
— Наистина ли?
— Вратата не е заключена. Така я заварихме.
— Това нормално ли е?
— Не е ненормално. Ключ така и не открихме.
— Дори в чантата иМ?
— Беше без чанта. Намерихме я в кухнята.
— А
— Не е била пушачка — отвърна Деверо. — Положително не е плащала и сметките. За какво иМ е била чанта?
— Може би за тоалетни принадлежности.
— Двайсет и седем годишните жени не си пудрят носовете през пет минути. Вече не е като едно време.
Отворих входната врата и влязох. Къщата беше чиста и подредена, но въздухът беше тежък и застоял. Подът, килимите, боята по стените — всичко изглеждаше свежо, макар че не беше ново. Коридорът от хола водеше до кухня-трапезария. До нея имаше две спални, вероятно с баня между тях.
— Хубаво местенце — рекох. — Можеш да го купиш, вместо да живееш на хотел.
— С ония стари квачки отсреща, които ще ме наблюдават денонощно? — вдигна вежди Деверо. — Нали ще полудея за една седмица?
Усмихнах се.
— Не бих го купила, дори квачките да ги няма. Не бих могла да живея така. Не съм свикнала.
Кимнах, но не казах нищо.
— На практика не мога да го купя, дори и да искам — добави тя. — Дори не знам дали има наследници. Няма с кого да говоря.
— А завещание?
— Тя е била само на двайсет и седем.
— Някакви документи?
— Засега не сме открили нищо.
— Ипотека?
— В окръга няма ипотечни документи.
— Роднини?
— Никой не си спомня да е споменавала за роднини.
— Какво ще правиш тогава?
— Не знам.
Тръгнах по коридора.
— Разглеждай на воля — подвикна след мен Деверо. — Чувствай се като у дома си. Повикай ме, ако има нещо, което трябва да видя.
Тръгнах да обикалям из стаите. Обзе ме чувството, че съм проникнал незаконно, както винаги когато се озовавах в дома на мъртвец. Тук-там се забелязваха следи от безпорядък. Сякаш домакинята не беше успяла да подреди всичко преди появата на очакван гост. Това придаваше известна топлина на дома, но общото впечатление за безжизненост и пустота беше преобладаващо. Натрапваше се униформеността. Мебелите с еднаква дамаска, вероятно купени от един магазин и изработени от един производител. Килимите с еднаква шарка изглеждаха по същия начин, стените бяха в един и същ цвят. Без картини по тях, без снимки по лавиците. Никакви книги, никакви сувенири за спомен, никакви любими предмети.
Банята беше чиста. Ваната и кърпите бяха сухи. Шкафчето за лекарства над умивалника имаше огледална вратичка, зад която имаше обикновени аналгетици, паста за зъби, дамски превръзки, вода за уста, сапуни и шампоани. В основната спалня нямаше нищо впечатляващо, освен недобре оправеното легло. В другата спалня имаше доста по-тясно легло, очевидно неизползвано.
