— Не пожела да каже нито дума. Грабна една тояга и ме изгони.
— Достоверна ли е информацията ти за шериф Деверо?
— На сто процента. Били са гаджета, после той сложил точка. Тя не била никак щастлива. После, доколкото мога да преценя, се е хванал с Розмари Макклачи.
— Неговата кола ли е била размазана на прелеза?
— Според орегонската пътна полиция, да. Благодарение на регистрационния номер, който си открил. Синьо шеви, модел петдесет и седма. Абсолютна бракма.
— Той предложи ли някакво обяснение?
— Не, имаше си адвокат.
— Можеш ли да докажеш, че е бил гадже и на Джанис Чапман?
— Не на сто процента. Тя е била купонджийка, виждали са я с много мъже. Не би могла да е гадже с всичките.
— И в Тулейн се е радвала на подобна слава.
— Там ли е учила?
— Вероятно.
— Не бих се учудил — усмихна се Мънро. — На студентките в Тулейн им се носи славата.
— Знаеш ли, че истинското иМ име не е Джанис Чапман?
— Какво?
— Казвала се е Одри Шоу. Преди три години си е сменила името.
— Защо?
— Политика — отвърнах. — Две години е била любовница на Карлтън Райли.
Оставих го да разсъждава върху информацията и поех на юг. Той се качи в хъмвито и подкара на север. Този път не минах напряко през чуждите дворове. Заобиколих квартала като нормален гражданин, прескочих телената ограда и излязох на полето. Сравнително бързо открих черния път, който чезнеше между дърветата. Двайсетина минути по-късно отново се озовах на главната улица. След още пет влязох в полицейския участък, а една по-късно вече бях в кабинета на Деверо. Тя седеше зад бюрото си, отрупано с всевъзможни бумаги.
— Трябва да поговорим — казах аз.
60
Тя вдигна глава. В очите иМ се четеше лека тревога. Може би поради тона ми.
— За какво? — попита.
— Ходила ли си някога с военнослужещ от базата?
— Коя база? Келам ли?
— Да, Келам.
— Не мислиш ли, че въпросът е твърде личен?
— Ходила ли си?
— Не, разбира се. Да не си полудял? Тези хора са най-сериозният ми проблем. Отлично знаеш какви са отношенията между военния персонал и местните сили на реда. Това би било чиста проба конфликт на интереси.
— А поддържала ли си приятелски отношения с някой от тях?
— Не, по същите причини.
— Познаваш ли някой от тях?
— Слабо. Ходила съм на посещение в базата, където съм се срещала с офицери от командния състав. Съвсем официално. Това се очакваше от мен, защото и те имат същите проблеми като моите.
— Добре.
— Защо питаш?
— Заварих Мънро пред къщата на Макклачи. Розмари и Шона Линдзи са ходели с един и същ мъж. Вероятно и Джанис Чапман. Според него и ти си му била гадже.
— Глупости! От две години не съм имала гадже! Мисля, че на теб това ти е пределно ясно.
Седнах.
— Добре, извинявай — рекох. — Бях длъжен да те попитам.
— Кой е този мъж?
— Не мога да ти кажа.
— Трябва да ми кажеш! Макклачи и Линдзи са мои разследвания, следователно става въпрос за важна информация. Освен това имам право да зная кой забърква името ми в подобни неща.
— Рийд Райли.
— Никога не съм го чувала — отсече тя. Замълча за момент, после добави: — Чакай, чакай… Райли ли каза?
Замълчах.
— Боже Господи! — прошепна тя. — Синът на Карлтън Райли! Нямах представа, че служи в Келам.
Не казах нищо.
— Боже Господи! — повтори тя. — Това обяснява много неща!
— Смачканата кола на прелеза е била неговата — поясних аз. — А Емелийн Макклачи мисли, че Розмари е забременяла от него. Не съм я питал. Сама го каза.
— Трябва да говоря с него!
— Не можеш. Току-що го вдигнаха с хеликоптер.
— Къде са го откарали?
— Коя е най-отдалечената военна база на света?
— Не знам.
— Аз също. Но съм готов да се обзаложа, че тази вечер ще нощува именно там.
— Защо е казал, че съм му била гадже?
— Знам ли — свих рамене аз. — Вероятно от желание да се изфука, че е изчукал четирите най-красиви жени в Картър Кросинг. Братята Бренън заявиха, че е бил страхотен сваляч. Винаги се появявал в бара им с някое армейско бонбонче.
— Аз не съм бонбонче.
— Може би не отвътре. Но на вид си истински бонбон.
— Баща му положително е познавал любовника на Джанис Чапман. Били са колеги в Сената.
Не казах нищо.
Очите иМ се заковаха в моите.
— О, не! — простена.
— О, да — отвърнах аз.
— Баща и син с една и съща любовница? Това усложнява нещата безкрайно много!
— Мънро не може да го докаже. Ние също.
— Но можем да стигнем до него по пътя на логиката. Всичко това е прекалено голяма суетня заради някаква теоретическа възможност за накърняване на репутацията.
— Може би да, може би не — отвърнах. — Знае ли някой какво им минава през главата?
— Едно обаче е сигурно: моментът не е подходящ да заминаваш за Вашингтон. Това е прекалено опасно. На гърба си ще носиш най-голямата мишена в света. Карлтън Райли със сигурност е важна инвестиция за Сената. Никой няма да ти позволи да объркаш нещата, повярвай ми. За тях ти си нищо в сравнение с Комисията по въоръжените сили.
Телефонът иззвъня в момента, в който тя млъкна. Вдигна слушалката, послуша известно време, а после сложи длан на мембраната и прошепна:
