— Не вярвам — упорито повтори Томи. — А дори и да си прав — защо да се забърквам във всичко това?
— Защо? Бедняк на Каилис или империята „аТан“, кариера на счетоводител или власт над Галактиката, тайните на „сапунените опери“ или планетата Граал — избирай!
— Това не е моя битка. В Галактиката вече има Артур Къртис, нали?
— Там ще се намери място и за теб, повярвай ми.
Момчето мълчеше. Кей уморено се отпусна в креслото си.
— Колко е часът?
Томи погледна часовника, но Кей не се обръщаше към него.
— Три и половина местно време — със сочен баритон съобщи катерът. — Кей, приятелче, аз съм потресен от разказа. В такава каша никой друг малоумник не се е забърквал!
— Млъкни… — обади се Кей с нещо средно между молба и заповед. — Отвикнал съм от теб. Бъди мила и грижовна дама.
— Разбира се, мили. Да почистя ли пистолетите ти? — нежно изрече корабът.
— Гадина — протягайки се, изрече Кей. — Изрод… Томи, чакаха ли те вкъщи тази вечер?
Момчето се усмихна.
— Тогава позвъни вкъщи. Кораб, свържи го!
Томи потрепери и погледна Кей.
— Диктувай номера — каза Алтос.
— Сериозно?
— Диктувай. Слушалката е на масата. Кажи, че ще се прибереш в къщи към обед. По-добре недей да казваш къде си, че ще ти се прекъсне връзката.
— Сериозно ли ми разрешаваш? — повтори Томи.
Кей уморено прикри очите си с длан и светлината в кораба моментално намаля.
— Момче, аз също съм имал майка. Толкова ли е трудно да го разбереш?
— Да — предизвикателно отвърна Томи.
Алтос търпеливо слушаше разговора на Томи с мисис Арано. Когато всичко, което според него бе важно, беше казано, той с един жест прекъсна връзката. Стана и побутвайки Томи, го поведе към затворена до този момент врата.
— Имам две спални — съобщи той. — Тази е твоята.
— Ще ме заключиш ли? — попита момчето.
— Разбира се, нали вече нямам аТан. Лека нощ.
Томи легна, без да се съблича, и заспа бързо. Страховете му бяха намалели само донякъде, но той беше прекалено уморен и напълно претоварен с информация.
Кей първо се застави да измие зъбите си и се събу.
— Осмелих се да ви събудя — каза корабът.
Кей отвори очи. Беше в катера си — най-обичаното и родно място във Вселената. Не му бе останала родина, но той си я беше създал сам. Имперско гражданство и лична планета с десетметров диаметър.
— Случило ли се е нещо?
— Не, но е вече пладне по местно време.
Гласът на катера сега беше сух и превзет. Кей се намръщи, но не каза нищо.
Студеният душ премахна безсилието, а бръсначът — наболата брада. После Кей се облече, бавно и с вкус избирайки новите си дрехи — спортен костюм от бежова тъкан, който носеше само в първите месеци след аТан, бяла риза, двойно по-скъпа от обикновените, но способна да отрази лазерен лъч със средна мощност, обувки от мека кожа.
— Прекрасно изглеждате, шефе.
— Знам. Момчето събуди ли се?
— Още не. Във фазата на бързите сънища е. Да го събудя ли?
— Просто разблокирай вратата. Струва ли си да слагам вратовръзка?
— Разбира се. Да ви прочета ли нещо от класиката?
— Правиш ми се на дворянски слуга. А ти самият какво си прочел?
Корабът си замълча.
— Чети — съгласи се Кей. — Но не забравяй за закуската.
— Благодаря за доверието. Вчерашните ви кренвирши бяха отвратителни.
— Какво?!
— Нищо — бързо отговори катерът. — Позволете да ви предложа оригинален роман от края на двайсети век, разказващ за мистични събития, случили се в град…
— Почакай! — Кей замислено разглеждаше две вратовръзки, сякаш не можеше да реши коя да предпочете. — Спомняш ли си, че преди месец започна да четеш роман за пилот, претърпял катастрофа в пустинята. Продължавай.
— Вие наредихте да изтрия текста — студено заяви катерът.
— И ти послуша ли ме?
— Да.
— Значи текстът е в оперативната ти памет. Възстанови го и продължи.
— Добре. И така, бяхме стигнали до момента, в който пилотът се събуди на хиляда мили от най-близкото обитаемо място. Смея да отбележа — очевидно преувеличение. Неговият летателен апарат бил повреден…
— Спомням си, чети.
Кей се настани в креслото, след като най-накрая бе избрал тъмнозлатистата вратовръзка. Гласът на катера се превърна в мек тенор:
— Всичко беше толкова тайнствено и непостижимо, че аз не посмях да се откажа. Колкото и нелепо да бе това тук, в пустинята, на косъм от смъртта…
Томи Арано се събуди и дълго лежа, без да става. Не знаеше колко ще продължи заточението му. Когато момчето най-накрая реши да побутне вратата и тя се оказа отключена, това го учуди почти толкова, колкото и фактът, че още е жив.
Кей Алтос седеше в креслото и сега приличаше по-скоро на млад преподавател, отколкото на наемна мутра. Корабът, чийто глас се стори на момчето удивително тъжен, замълча на средата на фразата:
— На звездата, на планетата — на моята планета, наречена Земя…
— Измий се — нареди Кей на Томи. — Виж пакета в банята, в него има четка за зъби и кърпа.
Томи кимна и премина през стаята, стараейки се да не се приближава прекалено до Алтос. Не се сдържа и попита:
— Защо корабът ти през цялото време си променя гласа?
