Приборът издаде щракащ звук и иглите моментално се забиха в кожата.
— И сам щях да се сетя — каза Кей.
Той не издаде нито звук по време на операцията, с което предизвика лекото уважение на лекаря. Но не му беше лесно.
Хиперкатерът беше почти неузнаваем под снаряжението, с което го бяха накичили техниците на фамилията. Цилиндърът на допълнителния двигател го правеше подобен на древна совалка от края на двайсети век. Наложи се контейнерите с маскировъчно оборудване да бъдат закрепени за жилищния отсек и Кей само поклати глава, представяйки си новата аеродинамика на кораба си.
— Това е всичко, което успях да направя — каза Лика.
В каньоните духаха ветрове — на южното полукълбо на Горра настъпваше дъждовният сезон. Над скалите се носеха ниски кафяво-зелени облаци — вода и плодородна почва, вдигнати от ураганите в делтите на полярните реки. Гранитното поле на космодрума, достатъчно голямо, за да побере два-три крайцера, изглеждаше изоставено преди много години.
— Благодаря — каза Кей. Не се чувстваше добре — боляха го мускулите, напоени с клетъчни стимулатори, сърбеше го кожата, наситена с керопластик. Чувстваше бодежи в черния дроб, мъчително опитващ се да обезвреди чуждите тъкани.
Кей Дач не беше свикнал да се чувства болен.
— Това наистина ли е толкова важно за теб? — попита Сейкър.
— Да.
Той погледна жената, управляваща фамилията. Едва доловимо се усмихна и срещна подобна неуловима усмивка.
— Не мога да ти кажа нищо.
— Не ми и трябва, Кей.
— Ще си имаш проблеми, Лика.
— Не мисли за тях.
Кей Дач докосна устните й — мимолетна, прощална целувка, и отстъпи към катера. Вдигна ръка — пръстите бяха стиснати в юмрук, само палецът бе изпънат встрани, и каза:
— Шедар.
— Шедар.
Той тръгна към отворилия се люк, а жената стоеше, загърнала се в късото кадифено яке. Сейкър не излезе извън кръга на безопасност и катерът стартира на десет крачки от нея — сиво-черен метален стършел, въздигащ се върху невидимия стълб на гравитационното поле. Катерът се движеше вертикално и каменната настилка на космодрума изхрущя, надробявайки се. На стотина метра над земята корабът леко пропадна — пилотът изключи гравитационниците, преминавайки на плазмена тяга. Сейкър продължаваше да стои, наблюдавайки разтварящото се в небето огнено цвете. Едва когато катерът проби облаците и изчезна, тя си позволи да се обърне.
Съветничката й стоеше до нея — младо момиче, измъкнато от нея преди пет години от хаксианските покрайнини. Обръчът на комуникатора върху главата й изглеждаше като сложно украшение.
— Корабът на най-големия ви син ще се приземи след седем часа, Майко — каза момичето.
Сейкър кимна.
— Ще рискувам да ви предложа следното… — В погледа на момичето нямаше нищо освен обожание и тревога. — Командващият на Екваториалната база е под психоконтрола ни. Ако действа съгласно устава, корабът няма да достигне планетата.
Лика поклати глава.
— Големият ви син е разярен — тихо каза момичето. — Тръгнахме против СИБ и армията… той може да свика Семейния съвет.
— Майката не убива децата си — каза Сейкър. В погледа на момичето за пръв път се появи нещо, подобно на ирония.
— А децата могат ли да убиват майките си?
— Това е тяхно право.
Катерът на Кей не беше предвиден за шестима души — нито по площ, нито по ресурси, необходими за преживяване. За щастие и мелконецът, и киборгът изразходваха значително по-малко кислород, отколкото хората, а полетът не се очертаваше да бъде продължителен.
Обещаните от Лика бойци се оказаха две млади момчета, приличащи си като две капки вода. Или близнаци… или дяволски нагли клонинги. Кей поговори с тях две-три минути и понаблюдава как управляват катера, след което с чиста съвест ги остави в командната зала. Момчетата бяха добре подготвени, жалко само, че бяха решили да влязат във фамилията.
Мелконецът и киборгът седяха на пода в каютата. Те или разговаряха — на честоти, недостъпни за човека, — или играеха на някоя игра във виртуалното пространство, до което можеха да се доберат полесно от всеки друг.
— Въпрос, Кас/с/ис — произнесе Кей. Уродливата глава на влечугото се обърна към него.
— Един от противниците ни ще бъде мелконец. Това не те ли смущава?
— А теб притесняват ли те противниците хора? — попита вместо отговор извънземният.
— Добре. Още един въпрос. Твоят съплеменник има асинхронно движение на крайниците в походна трансформация. Какво означава това?
Мелконецът помълча. Каза:
— Или по време на етапите на киборгизация е била допусната грешка в съединяването на нервните мрежи, или той съзнателно е подсилил основната функция.
— Не разбрах — призна си Кей. Мелконецът въздъхна почти по човешки:
— Хирургът е бил смотан, разбра ли? Това е първият вариант. А вторият е: противникът ни се е стремял да постигне максимална ефективност в една от трансформациите си. Например в бойната. Решил е да не обръща внимание на малките грешки при обичайните движения, на неудобствата в позата за почивка и на други подобни дреболии.
— И какво ни дава това?
— Първият вариант ми дава преимущество в евентуална схватка. Вторият — обратното.
— А за мен?
