Лицето полностью

— Господин Манхайм не е лош човек, нито пък е коравосърдечен, просто е прекалено погълнат от живота си… и може би държи повече отколкото трябва на блясъка му. До известна степен той съзнава от какво е лишил Фрик и със сигурност не би искал отношенията им да са такива, но не знае как би могъл да ги оправи, без да престане да се занимава с всичко, което е необходимо, за да поддържа звездния си имидж. И затова той просто избягва да мисли за проблема. Ако вие сложите подарък за Фрик под елхата, вината на господин Манхайм ще изплува на повърхността и той ще се почувства засегнат от смисъла на вашия жест. И макар че обикновено се отнася много справедливо към служителите си, не бих могла да предскажа какво би направил.

— Понякога, когато си мисля за това самотно дете, ми се приисква да поразтърся баща му, ако ще това и да…

Госпожа Макбий вдигна предупредително ръка.

— Дори и помежду си ние нямаме правото да злословим за хората, които ни дават хляба, господин Труман. Това би било проява на неблагодарност и непочтеност. Това, което казах, беше приятелски съвет, защото ви смятам за ценен кадър и прекрасен пример за нашия Фрик. Той се учи от вас много повече, отколкото вие навярно съзнавате.

В писмото си госпожа Макбий отново се връщаше към въпроса за подаръците. Тя явно го бе обмисляла през деня и бе решила да промени съвета си:

Що се отнася до деликатния въпрос за неочакван подарък, бих желала да внеса известна промяна в предишното си мнение. Нещо малко и много специално, по-скоро магическо, отколкото скъпо, оставено не под елхата, но на друго място, при това анонимно, би развълнувало получателя така, както ние си спомняме, че сме се вълнували като малки в коледната сутрин. Предполагам, че момчето интуитивно ще разбере, че е по-добре да бъде дискретно и няма да сподели с никого новината за подаръка, ако ще да е само заради удоволствието от тайната. Но подаръкът наистина трябва да бъде много специален и трябва да се действа предпазливо. Моля, като приключите с четенето, да нарежете на парченца и да изядете писмото ми.

Итън се разсмя още веднъж.

В този момент сигналната светлина на телефона замига: линия 24. На третото позвъняване телефонният секретар се включи и светлината спя да мига.

Той не можеше да влезе в компютъра и да коригира програмата така, че да получава разговорите от линия 24 в апартамента си. Имаше право да променя само първите двайсет и три линии. Освен Манхайм, само Мин дю Лак имаше достъп до свещената линия 24. Ако помолеше това положение да се промени, това би докарало Мин до върховния гняв, изпитван някога от гуру, който се равняваше на беса на гърмяща змия, тормозена с остра пръчка, само че без съскането.

А дори да имаше достъп до линия 24, Итън не би могъл да чуе нищо след включването на телефонния секретар, защото записващото устройство установяваше затворена връзка, която предотвратяваше подслушването.

Никога преди той не бе изпитвал и частица от интереса към линия 24, който изпитваше тази вечер, и тази заинтересованост го тревожеше. Ако искаше да разгадае случилото му се през този паметен ден, той трябваше да пренебрегне суеверието и да мисли логично.

Въпреки това, когато престана да се взира в светлинния сигнал на линия 24, той се загледа в трите сребърни звънчета на бюрото си. И хич не му беше лесно да откъсне очи от тях.

В края на писмото си госпожа Макбий се спираше на списанието, чийто последен брой бе приложила в плика — Панаир на суетата.

Това списание — обясняваше тя — пристигна заедно с други в събота и както обикновено бе сложено на съответната маса в библиотеката. Тази сутрин, малко след като младият господар си тръгна от библиотеката, аз намерих списанието отворено на страницата, която съм отбелязала. Това до голяма степен е причината да променя съвета си, който ви дадох относно въпроса за коледните подаръци.