— Достатъчно е да произнесеш само една дума, добри ми чичо — промълви мис Хауард, и желанието ти ще бъде изпълнено.
— Кажете с какво можем да ви бъдем полезни, сър — подзе отново Кетрин, и ако това е в състояние да прогони някак скуката от този мрачен дом, обещавам да ви помогна, с каквото мога.
— Правилно говорите — възкликна полковникът, както подобава на умни и добри момичета! В такъв случай най-напред ще се обадим на Дилън и на капитана да ги поканим тук на кафе. Струва ми се, че е време вече.
Сесилия сведе смутено кротките си очи и не отговори нищо. Но мис Плаудън побърза да възрази:
— Не, сър, нека те сами дадат пример. Тъй като вие предложихте първата стъпка да бъде направена от нас, не е ли по-добре да се съберем всички във вашата гостна и да бъдем домакини на вашата трапеза? Зная, сър, че сте подредили една от стаите си за подобни случаи. Женският вкус също може да се окаже полезен в това отношение.
— Мис Плаудън — отвърна недоволно полковникът, преди известно време, струва ми се, ви предупредих, че докато тия подозрителни кораби се навъртат край нашите брегове, искам вие с мис Хауард да не напускате това крило на сградата.
— Тогава не разправяйте, че сме се уединили тук по наше желание — възрази Кетрин. Кажете ясно и просто. Вие сте ни затворилитук.
— Нима съм тъмничар, мис, та говорите така? Кой знае какво ще си помисли мис Елис, като ви слуша. Аз …
— Сега могат да се отменят всички мерки, взети от страх пред фрегатата и шхуната, които влязоха вчера в Дяволската хватка — прекъсна го мис Дънскоум замислено и тъжно. Малцина знаят опасните пътища, по които даже най-малък кораб може да се измъкне невредим в открито море при дневна светлина и попътен вятър. Но, в такава тъмнина и хала само милостивият бог може да спаси тия хора.
— Да, може наистина да са загинали — отвърна старецът, но в гласа му вече не се долавяше злорадство.
— Не са загинали! — възкликна Кетрин с неочаквана разпаленост, стана от мястото си, прекоси стаята и се спря до Сесилия. Тя беше вдигнала тъй гордо глава, че наглед се изравняваше по ръст със своята братовчедка, макар че беше по-ниска от нея. Тези хора са сръчни и смели. Правят всичко, на каквото са способни храбрите моряци, и ще успеят. Пък и кого ще осени справедливото провидение със своята милост, ако не безстрашните синове на една подтисната страна, които се борят с тиранията и с безброй неправди?
Например синът на моя стар познат и добър приятел на брат ми Хари, бащата на Сесилия, вироглавия Хю Грифит, както му викахме. Още като хлапаци Хю и Хари избягали от къщи и същия ден постъпили на един от корабите на негово величество. Бедният Хари дослужи само до широка нашивка, а Хю умря като командир на фрегата. Та вижте и тоя хлапак. Възпитан на бащиния си кораб и научен, докато е служил на негово величество, да борави с оръжие, което сега е обърнал срещу своя крал! Тук има нещо противоестествено, мис Елис. Синът да вдигне ръка срещу бащата! На такива като него, поведени от Вашингтон, се крепи тоя дързък метеж.
— Между тях има хора, които никога не са носили лакейския мундир на Британия, сър и Америка ги тачи наравно с другите си герои! — прознесе гордо Кетрин. Да, сър, тия хора с радост биха застанали срещу най-храбрите офицери на британския флот.
— Няма да се опитвам да ви разубеждавам — каза полковник Хауард вежливо, но студено, като се изправи. Млада дама, която се осмелява да сравнява бунтари с доблестни джентълмени на служба при краля, може да бъде извинена само с това, че е заблудена. Нито един мъж — не говоря за жените, които може би не познават достатъчно добре човешката природа, — нито един мъж, достигнал възраст, когато вече се нарича мъж, не може да има нещо общо с тия размирници, които искат да унищожат всичко свято. С тия левълъри, готови да съборят великото, за да въздигнат нищожното, с тези якобинци, които … които …
— Ако нямате достатъчно оскърбителни епитети, сър — каза Кетрин с предизвикателна студенина, повикайте на помощ мистър Кристофър Дилън. А, ето го на вратата. Той чака само да го поканите.
При това неочаквано съобщение полковник Хауард, забравил гневната си тирада, се обърна учудено и действително съзря мрачното лице на своя роднина, който бе застанал на прага, придържайки отворената врата. Ала Дилън изглеждаше също толкова смаян, че се бе озовал между тия дами, колкото и самите те от необичайното му посещение.
Да се отдръпнем, Кейт, и да видим
как ще свърши тая препирня.
Мис Хауард, привела бледото си лице над страничната облегалка на креслото, слушаше със свито сърце разгорещения спор, описан в предишната глава. Но когато в стаята влезе човек, който според нея нямаше никакво право да идва тук без разрешение, цялата й женска гордост се възбунтува, макар и може би по-сдържано, отколкото би сторила това нейната братовчедка.
