— На какво дължим толкова неочакваното посещение на мистър Дилън? — запита тя, като се изправи. Сигурно знае, че ни е забранено да ходим в оная част на сградата, която обитава той, и, предполагам, полковник Хауард го е предупредил, че в името на справедливостта никой не бива да ни безпокои тук?
Ловко пресметнатото смирение не можа да прикрие злобната нотка в отговора на джентълмена:
— Мис Хауард няма да ми се сърди, че влизам без позволение, когато разбере, че съм дошъл при чичо й по важна работа.
— А, това е вече друго. Кит. Но все пак дамите имат право на уважение към техния пол. Впрочем аз също бях забравил да ги уведомя, че пристигам. Ала Бъроуклиф е виновен за това. Заради него сега пия повече мадейра, отколкото клетият ми брат Хари и достойният му приятел Хю Грифит … Дявол да го вземе тоя Хю Грифит и целия му род! Извинете, мис Елис … По каква работа сте дошли при мен, мистър Дилън?
— Нося вест от капитан Бъроуклиф. Сигурно си спомняте, сър, че по ваше настояване всяка нощ се мени разположението на постовете.
— Да, така правехме и в кампанията срещу Монкалм38. Тази мярка беше необходима, мис Елис, за да надхитрим индианците, които му помагаха, като убиваха часовоя, ако две нощи поред стоеше на едно и също място.
— Вашата предвидливост, сър, и този път е резултатна — продължи Дилън, като мина в стаята, сякаш се чувствуваше сега пожелан гост. Благодарение на нея сме заловили трима пленници.
— Същински политически заговор! — възкликна презрително Кетрин Плаудън. Щом мистър Кристофър Дилън е в такъв възторг, значи, всичко това е свързано със защитата на закона, тъй че безстрашният гарнизон на манастира „Света Рут“ е готов да обере лаврите за залавянето на трима крадци!
Жълтото лице на Дилън поморавя и той цял се затресе от яд, който напразно се мъчеше да скрие.
— Това засяга закона и неговите служители може би много повече, отколкото би желала мис Плаудън — отговори той, защото бунтарството рядко намира оправдание в християнските закони.
— Бунтарството ли?! — възкликна полковникът. А какво общо има между бунтарството и задържането на трима скитници, Кит? Нима проклетата отрова вече е проникнала отсам Атлантика? … Извинете, мис Елис, но, струва ми се, ние с вас сме на едно и също мнение по тоя въпрос. Зная колко цените верността към нашия богопомазан крал … Говорете, мистър Дилън! Да не би да сме обкръжени от нова тайфа дяволи? В такъв случай ще трябва незабавно да действуваме и да се сплотим около нашия крал, защото този остров е главната опора на неговия трон.
— Не мога да кажа, че в момента на тоя остров има признаци за подготовка на въстание — произнесе Дилън тържествено, макар че вълненията в Лондон налагат министрите на негово величество да вземат необходимите предпазни мерки, дори до отменяване на Habeas corpus39. Ho вие, струва ми се, имахте подозрения по отношение на ония два кораба, които през последните дни заплашваха нашите брегове като същински пирати?
Потупвайки нервно с крачето си по разкошния килим, Кетрин не счете за нужно да отговори, а само измери говорещия с поглед, изпълнен с най-дълбоко презрение. Този въпрос обаче засегна болното място на полковника и той отвърна с тон, подобаващ на такава важна тема.
— Вие говорите като разумен човек и верен поданик, мистър Дилън! Habeas corpus, мис Елис, е бил приет едновременно с Magna Charta40 при царуването на крал Джон по настояване на бароните с цел да се заздрави престолът. Между тия барони е имало и мои предци и това е достатъчна гаранция, че честта на короната е била достойно зачетена. Що се отнася до нашите пиратствуващи сънародници, Кристофър, има всички основания да се предполага, че възмездието на разгневеното провидение вече ги е сполетяло. Хора, които познават тоя бряг, ми казаха, че нито един кораб не би могъл да се измъкне от плитчините, в които са попаднали тия негодници, особено в такава тъмна нощ и при насрещен вятър, а още повече без помощта на опитен лоцман, какъвто врагът едва ли може да намери. И както виждате, съмна се, а няма и помен от тях!
— Каквито и да са те, приятели или врагове — каза с уважение Дилън, все пак имаме всички основания да вярваме, сър, че хората, които сме задържали, може да ни кажат нещо за истинските си на мерения. Ако се съди по външността им, те току-що са слезли на брега, защото имат и облекло и вид на моряци.
— На моряци ли? — повтори Кетрин и лицето й, досега пламтящо от негодувание, изведнъж стана мъртвешки бледо.
— На моряци, мис Плаудън — потвърди Дилън със злорадство, което се мъчеше да прикрие с привидно смирена почтителност.
— Благодаря ви, сър, за това снизходително определение — каза младата девойка, когато се овладя. Въображението на мистър Дилън е толкова склонно да представя всичко в лоша светлина, че заслужава особена похвала, загдето се съобразява със слабостта ни и внимава да не ни уплаши, като нарече тия хора пирати.
— Възможно е, мис, те наистина да заслужават това име — отвърна студено Дилън. Но аз съм научен да изслушвам показанията, преди да произнеса присъдата.
