— Това беше като глас от безмълвен гроб! Но изглежда, че така ми се е сторило. Не, не, това е справедливо наказание, загдето образът на един човек заема в сърцето ми мястото, което се полага единствено на твореца! Ах, мис Хауард, мис Плаудън, вие и двете сте в разцвета на младостта и красотата, затова не познавате изкушенията и заблудите на тоя грешен свят и не се боите от тях!
— Тя бълнува! — прошепна Кетрин с тревога и съчувствие. Някакво ужасно нещастие е помътило съзнанието й!
— Да, изглежда, че в греховните си помисли бълнувам и ми се счува глас, който не бих искала да чуя между тия стени — каза Елис вече по-спокойно, гледайки с бледа усмивка двете хубави девойки, които я подкрепяха внимателно отстрани. Ала тази временна слабост премина и сега ми е по-добре. Помогнете ми да стигна до стаята си и се върнете, за да не помрачавате съгласието, което се е възцарило отново между вас и полковник Хауард. Да, сега съм по-добре, вече нищо ми няма.
— Не говорете така, скъпа мис Елис — възрази Сесилия. Лицето ви опровергава думите, които ни казвате само от доброта. Вие сте болна, много болна и дори да ми заповядате, няма да ви напусна.
— Тогава останете при мен като милосърдна сестра — каза мис Дънскоум, хвърляйки признателен поглед на добрата девойка, която я подкрепяше, а Кетрин нека се върне в гостната да почерпи джентълмените с кафе.
В това време те бяха вече стигнали стаята на Елис. Кетрин помогна на своята братовчедка да сложи Елис на леглото и се върна в гостната да изпълни задълженията си на домакиня.
Когато влезе там, полковник Хауард прекъсна разпита на арестантите и с учтива загриженост се осведоми за здравното състояние на мис Дънскоум, след което продължи:
— Всичко е ясно като бял ден, Бъроуклиф, тъй като останали без работа в Съндърленд, тръгнали да търсят свои роднини и познати в Хуайтхейвън, за да им помогнат да се настанят някъде. Всичко това е много правдоподобно и съвсем невинно.
— Разбира се, уважаеми домакине — отвърна весело офицерът, но ми се струва крещяща несправедливост, че трима такива здравеняци нямат къде да раздвижат мускулите си, когато толкова кораби от флота на негово величество бродят из океаните да търсят враговете на стара Англия!
— Забележката ви е правилна, много правилна! — възкликна полковникът. Какво ще кажете, момчета? Не ви ли се иска да се посчепкате с французите, с испанците и даже с моите сънародници, дето са пощурели да се бунтуват? Ей богу, негово величество трябва на всяка цена да се възползува от услугите на тия юнаци! Всеки от вас ще получи ето тия пет гвинеи, щом стъпи на борда на тендера41 „Бързи“. А това никак не е трудно, защото този тендер от снощи е закотвен на две мили южно оттук, в едно малко заливче, където е защитен от бурята не по-зле, отколкото в който и да е ъгъл на тази стая.
Единият от пленниците, преструвайки се, че хвърля алчен поглед на парите, запита, сякаш преценяваше условията на предлаганата му служба:
— А добър кораб ли е тоя „Бързи“ и има ли удобства за екипажа?
— Удобства ли? — повтори Бъроуклиф. То се знае! Не току-тъй се смята за най-добрия тендер в целия флот. Вие сигурно много сте скитали по света. Случвало ли ви се е да видите морския арсенал в Картахена, в Испания?
— Разбира се, сър — отговори морякът със студен, сдържан тон.
— Е, в такъв случай сте виждали в Париж двореца, който се казва Тюйлери? Та този дворец е кучкарник в сравнение с „Бързи“.
— Бивал съм и в тоя дворец, сър — отвърна морякът. И ако вашият тендер наистина е такъв, какъвто го описвате, изглежда, че съвсем не е лошо на него.
— Дяволите да ги вземат тия моряци! — промърмори Бъроуклиф, обръщайки се несъзнателно към мис Плаудън, до която се намираше в тоя момент. Пъхат насмолените си мутри навред по тая земя, тъй че с нищо не можеш да ги смаеш. Кой би помислил например, че тоя тип е блещил някога морскозелените си очи срещу двореца на крал Людовик?
Но, Кетрин не го слушаше. Тя седеше, без да откъсва очи от арестантите и лицето й изразяваше смут и колебание.
— Чакайте, Бъроуклиф, чакайте! — провикна се полковник Хауард, вземайки отново думата. Нека да не разправяме на тия момци за новобранци, а да им поговорим на хубав, ясен, чист английски. Да благослови бог тоя език и земята, където се е родил! Ако тези хора, както личи по всичко, са истински моряци, няма смисъл да ги убеждаваме, че един тендер с десет оръдия е просторен и комфортен като палат.
