— А мигар английският дъб и английският комфорт не струват нищо, уважаеми домакине? — възрази упоритият капитан. Нима мислите, добри сър, че измервам достойнствата на „Бързи“ с пергел и компас, като че проектирам двореца на цар Соломон? Исках да кажа само, че „Бързи“ е кораб с извънредно хармонична конструкция и подреден с изключителен вкус. При нужда може да става ту голям, ту малък, като шатрата на прекрасния брат на феята от „Хиляда и една нощ“. И нека ме обесят, ако не съм казал в полза на тоя тендер повече, отколкото би казал самият му капитан, за да ми помогне да привлека новобранец, дори и да не се намери в трите кралства нито един човек, който да пожелае да види как стои червен мундир на дървеняшката му фигура!
— Слава богу, такова време още не е дошло и дано не дойде, докато нашият крал се нуждае от войници, за да отстояват правата му — промърмори полковникът. Но какво ще кажете, драги? Чухте какви отзиви даде капитан Бъроуклиф за „Бързи“ и всичко това е вярно … макар че може би трябва да му се прости за езика. Съгласни ли сте да постъпите на служба? Да заповядам ли да ви донесат по чаша вино и да запазя парите ви, докато ми съобщят от тендера, че сте се записали да служите под знамето на най-добрия крал?
Кетрин Плаудън следеше със затаен дъх и напрегнато внимание моряците и за миг й се стори, че по лицата им пробяга усмивка. Но дори и да беше така, веселостта им не отиде по-далеч и този, който бе говорил досега от тяхно име — отвърна със същия спокоен тон, както преди:
— Извинете, сър, но нямаме желание да постъпваме на вашия тендер. Ние сме свикнали на далечни плавания и големи кораби, а „Бързи“ изпълнява брегова служба, пък и не е с такива размери, че да може да се справя с испанците или с французите, които имат по два реда оръдия.
— Щом имате такива предпочитания — каза полковникът, тогава „кръгом“ и карайте към Ярмут. Там ще намерите кораби, които не биха се побояли да се срещнат с какъвто и да е съперник.
— Може би джентълмените ще предпочетат да заменят несгодите и опасностите на морето с весел и безгрижен живот? — вметна капитанът. Ръката, свикнала да борави с абордажната пика, бързо може да се научи да натиска спусъка тъй леко, както дама докосва клавишите на пиано. С една дума, има и прилика, и разлика между живота на моряка и живота на войника. Войникът не знае ни буря, ни намалена дажба, не прави рифове на марселите и не претърпява корабокрушения. И все пак има не по-малко и дори повече грог, безгрижно веселие над манерка и отворена раница, отколкото на който и да е кораб в събота вечер даже когато баката е пълна и духа лек бриз. Аз съм прекосявал много пъти океана и трябва да призная, че в хубаво време корабът много прилича на лагер или на уютна казарма, но повтарям: само в хубаво време!
— Не се съмнявам в думите ви, сър — отвърна тоя, който говореше от името на тримата. Само че това, което за вас е несгода, за нас е удоволствие. Ние сме преживели толкова много бури, че вече не ни правят впечатление, и бихме се чувствували като в безветрена зона във вашите казарми, където само си лапаш дажбата и мар-шируващ назад-напред по някоя поляна. Пък и едва ли ще можем да различим дулото на мускета от приклада му.
— Да! — каза замислено Бъроуклиф, после направи няколко бодри маршови стъпки към пленниците и кресна гръмогласно: — Мирно! Надясно равнис!
Морякът, който бе говорил от името на тримата и тоя до него само погледнаха учудено капитана, без да помръднат. Но, третият, който се бе дръпнал малко настрана, сякаш искаше да остане незабелязан или може би се бе замислил над участта си, при тази неочаквана команда неволно трепна, изправи се и мигновено обърна глава надясно, като че ли се намираше на параден плац.
— Охо! Виждам, джентълмени, че сте способни ученици и бързо ще усвоите всичко, поде отново Бъроуклиф. Струва ми се, полковник Хауард, че няма да бъде зле да задържа тези хора до утре сутринта. Но ми се иска да ги настаня на нещо по-удобно от коравите пейки в караулното помещение.
— Правете, както намерите за добре, капитан Бъроуклиф — отговори домакинът, и както ви повелява дългът към нашия крал. Те ще имат ядене до насита и стая от южната страна на манастира, над помещенията за прислугата.
— Три стаи, господин полковник, трябва да им се предоставят три стаи, дори и ако се наложи да се откажа от моята!
— Тук имаме няколко празни стаи, където могат да се пренесат одеяла и ако смятате за необходимо, да се постави охрана, макар и да ми се виждат добри, почтени моряци, които жадуват само да служат вярно на своя крал и час по-скоро да се изпречат пред някой дон или мосьо.
— По-късно ще поговорим за тия неща — каза Бъроуклиф сухо.
