— Добро утро, мой уважаеми пазителю и закрилнико! — поздрави го полковникът. Имам смайваща новина за вашите верноподанически уши. Нашите арестанти, изглежда, са преоблечени врагове на краля! Капитан Бъроуклиф, позволете ми да ви представя мистър Фицджералд, младши офицер от полка на леките драгуни. И докато двамата офицери си разменяха поклони, старецът продължаваше: Младши офицерът беше тъй любезен да пристигне тук със своя отряд, за да придружи тия негодници до Лондон или до някой друг град, където ще се намерят достатъчно честни и верни офицери, които да образуват военен съд и да ги осъдят на смърт за Шпионаж. Кристофър Дилън, моят достоен роднина Кит, още от пръв поглед позна що за стока са, а ние с вас, като доверчиви дечица, помислихме, че тия мошеници могат да се завербуват за кралската армия. Но Кит има око и глава, с каквито малцина могат да се похвалят. Ето такъв човек трябва да служи в английски съд!
— Дано да се изпълни пожеланието ви, сър — каза Бъроуклиф със сериозен вид, който се дължеше главно на стремежа му да придаде острота на своя сарказъм, а също и на спомени за събитията, които му предстоеше да обясни. Но, какви основания има мистър Кристофър Дилън да мисли, че тия трима моряци съвсем не са такива, за каквито се представят?
— Не зная, но се обзалагам, че има достатъчно солидни основания! — извика полковникът. Кит умее да намира основания, което, както знаете, е най-важното в професията му, и да ги излага решително, където трябва. Но, както ви е известно, господа, юристите не могат винаги да говорят открито и смело, както подобава на войник, за да не навредят на делото, с което са се заловили. Не, не, повярвайте ми, Кит си има свои основания и ще ги разкрие, когато му дойде времето!
— Значи — каза небрежно капитанът, ненапразно сме му дали такава добра охрана, полковник Хауард. Вие, струва ми се, казахте, че прозорците са много нависоко и не може да се избяга през тях, затова не поставих външен караул.
— Не бойте се, добри ми приятелю! — възкликна стопанинът. Ако хората ви не са заспали на поста си, значи, пленниците са си на място. Но, тъй като трябва да ги махнем оттук, преди да са ги грабнали гражданските власти, да минем в задното крило и да отвържем кучетата. Докато закусваме, част от кавалеристите може да ги откарат веднага. Не бива да ги предаваме на гражданските власти, защото те често не могат да преценят истинския характер на престъплението.
— Извинете, сър — обади се младият кавалерийски офицер, от думите на мистър Дилън подразбрах, че може да срещнем тук малък неприятелски отряд и че аз ще имам много по-приятна работа от задълженията на полицай. Освен това, сър, законите на нашето кралство гарантират всекиму правото да бъде съден от хора, които са му равни, и аз в никой случай не бих поел отговорността да отведа арестантите във военния затвор, преди да са били при съдия.
— Това, което казвате, се отнася само за верни и покорни поданици — отвърна полковникът. Техните права несъмнено трябва да се зачитат. Ала врагове и изменници не се ползуват от такива привилегии.
— Първо трябва да се докаже, че са врагове и изменници, а едва след това да получат заслуженото наказание — възрази решително младият човек, който бе завършил право само преди една година, затова говореше така самоуверено. Мога да се съглася само на едно: да закарам тия хора здрави и читави в съда.
— Хайде да отидем при арестантите! — намеси се Бъроуклиф, за да прекрати спора, който вече се разгорещяваше и според личното му убеждение беше безполезен. Може да се съгласят доброволно да служат под знамената на нашия крал и тогава няма да има нужда от никакви други мерки освен здрава дисциплина.
— Разбира се, стига това да е възможно — съгласи се кавалерийският офицер, с удоволствие бих разрешил въпроса по такъв начин. Надявам се обаче капитан Бъроуклиф да вземе под внимание, че и леките драгуни имат заслуга в тая работа и че в нашия втори ескадрон хората ни не достигат.
— Лесно ще се разберем — рече капитанът. Всеки от нас ще вземе по един, а за третия ще хвърлим ези-тура … Сержанте, тръгвай след нас да предадеш арестантите и да освободиш часовоя от пост.
Когато се запътиха към задното крило, полковник Хауард, който се присъедини към групата, забеляза:
— Не се съмнявам в прозорливостта на капитан Бъроуклиф, но доколкото ми е известно, мистър Кристофър Дилън смята, че поне един от тия хора не е обикновен войник. В такъв случай вашите планове може да ударят на камък.
— А какъв е според него тоя джентълмен? — запита Бъроуклиф. Преоблечен Бурбон52 или таен представител на бунтовническия Конгрес?
