— Не, не, нищо подобно не е казвал. Моят роднина Кит умее да си държи езика, докато госпожа Правда си нагласи везните. Има хора, за които може да се каже, че са родени войници. Такъв е граф Корнуолски, който така здраво е притиснал метежниците в двете Каролини. Други пък самата природа е предопределила за праведници и светци на земята, като например техни преосвещенства архиепископите на Йорк и Кентърбъри. А трети гледат на всичко с проницателни, безпристрастни и безкористни очи. Към тях, мога да кажа, спадат председателят на върховния съд Менсфилд и моят роднина мистър Кристофър Дилън. Аз вярвам, господа, че когато кралската армия потуши тоя бунт, министрите на негово величество ще сметнат за необходимо да въведат и в колониите титлата пер като сродство за награждаване на верноподаниците и като политическа мярка за предотвратяване на недоволство в бъдеще. В такъв случай се надявам да видя моя роднина в хермелинова мантия на пер и съдия.
— Надеждите ви, сър, са напълно основателни и не се съмнявам, че някой ден вашият роднина няма да бъде вече такъв, какъвто за жалост е сега, въпреки всичките си качества, а истински пер — рече Бъроуклиф. Не губете кураж, сър! Като съдя по сегашните му заслуги, мисля, че непременно ще изгрее светъл ден и за пазителите на закона, и мистър Кристофър Дилън ще ни покаже как се достигат житейските висоти, макар че не мога да кажа със сигурност под каква титла ще бъде известен тогава.
Полковник Хауард, твърде зает с мислите си за войната и за много други неща, не забелязваше лукавите погледи, които си разменяха офицерите.
— Аз много размишлявах по тоя въпрос — отвърна той най-чистосърдечно и стигнах до заключение, че тъй като владее малко имение на брега на река Пи Ди53, може да приеме титлата барон Пидийски.
— Барон ли? — повтори Бъроуклиф. А аз мисля, че новите благородници на Новия свят ще отхвърлят старомодните, изтъркани титли на Стария ще се откажат, уважаеми домакине, от всякакви баронства и ще изхвърлят всички графски и херцогски титли. Безсмъртният Лок54 е напрегнал целия си изобретателен ум, за да ни даде названия, съобразени с истинското ни състояние и с обичаите на нашата държава … А, ето че иде лично Пидийският касик55!
Докато Бъроуклиф говореше, те се изкачиха по каменната стълба, която водеше за втория етаж, където, както предполагаха, се намираха пленниците. В същия миг по коридора на първия етаж се зададе Дилън. На мрачното му, намръщено лице се четеше задовол ство на коварен човек, изпълнил тайните си замисли. След някол-кократната смяна на часовите сега на пост отново беше същият войник, който бе свидетел на бягството на Грифит и неговите другари. Тъй като знаеше истинското положение на нещата, той стоеше в небрежна поза, подпрян на стената, и се мъчеше да навакса разстроения си сън, но тропотът на приближаващите стъпки го накара да се изправи и да си даде вид, че е нащрек.
— Здравей, приятелю! — провикна се Бъроуклиф. Какво правят арестантите?
— Преполагам, че спят, ваше високоблагородие, защото откакто съм на пост, от стаите им не се чува никакъв звук.
— Уморени са момчетата, имат право да поспят в уютната си квартира — забеляза капитанът. Застани мирно, дръвнико, изправи рамене! Какво си се свил като рак или като опълченец! Не виждаш ли, че идва кавалерийски офицер? Или искаш да изложиш полка си?
— Ах, ваше високоблагородие, само господ знае ще мога ли пак да изпъвам рамене!
— Купи си още един пластир — каза Бъроуклиф, като му пъхна в ръката един шилинг — и помни: Не знаеш нищо освен дълга си.
— А това ще рече, ваше високоблагородие …
— Да ми се подчиняваш.
Спътниците на Бъроуклиф първо се спряха в другия край на коридора, за да дадат път на няколко войници, водени от сержанта, които минаха напред и с всички полагаеми се военни церемонии смениха часовоя, след което всички заедно се запътиха към арестантските помещения. Опирайки длан на една от вратите, Дилън каза със злобна усмивка:
— Отворете най-напред тая, сержанте! В тази килия е човекът, който ни трябва най-много.
— Чакайте, милорд върховни съдия и могъщи касик, чакайте! — спря го капитанът. Още не е дошло време да се свика съд от угоени йомени и никой освен мен няма право да заповядва на моите войници.
— Трябва да ви забележа, че сте много рязък, капитан Бъроуклиф! — намеси се полковникът. Но, ви прощавам, защото така подобава да говори военен … Да, Кит, тази работа трябва да се предостави на военните. Имай търпение, уважаеми родственико! Не се съмнявам, че ще дойде време, когато ще държиш везните на правосъдието и ще удовлетворяваш верноподаническите си чувства, като накажеш заслужено много предатели. Тогава, дявол да го вземе, и аз не бих отказал да бъда палач!
— Аз мога да обуздая нетърпението си, сър — отвърна Дилън с престорена скромност и голямо самообладание, макар че очите му святкаха от диво тържество. Моля капитан Бъроуклиф да ме извини, ако в желанието си да поставя гражданската власт над военната съм накърнил правата му.
