— Не знам доколко е замесен. Предполагам, че този негодник се опитва да работи подмолно. Или по-скоро опитваше се. Но днес всичко лъсна наяве.
— И защо ли му е трябвало да убива сребърния кинжал? Бих казал, че е под неговото достойнство да се занимава с Кълин.
— Аз също. — Невин се позамисли. — Мога само да предполагам, че стори това защото Кълин е най-добрият телохранител за Родри. Слушай, от самото начало си беше ясно, че смъртта на Родри е единствена цел на бунта. Ония лордове може да си въобразяват, че го правят заради проклетите данъци, но всъщност са просто инструменти в лапите на черния майстор. Почти съм уверен, че и Лодлейн не е нищо повече от маша. Нали ти си обучавал момчето. Има ли силата да изрече истинско пророчество за смъртта на Корбин?
— Не.
— Е, тогава откъде го е взел? Обзалагам се, че някой му е казал. И още нещо. Лодлейн не може да знае, че Родри е изключително ценен за Уирда на Елдид, пък и няма причини да го убива. Мисля, че истинският ни враг неусетно е обработвал момчето от месеци насам, използвал го е като пръчка, за да разбърка зловонното блато.
— А защо ще желае черният майстор смъртта на Родри?
Невин се усмихна мрачно.
— Не знам. Тук той има предимство пред нас. Нали тъкмо черният деомер вечно си блъска главата над Уирда и бъдещето, а не хора като нас, които се уповават на Светлината. Аз се задоволявам да чакам от Великите нови поличби за Уирда на Родри и знам, че всичко ще се разкрие, когато му дойде времето. Обзалагам се, че нашият враг непрекъснато разсъждава и рови из забранените тайни, затова сигурно има твърде основателни причини да отстрани Родри от пътя си. Каквито и да са те, явно не вещаят нищо добро за Елдид.
Адерин бавно кимна. Лицето му не се различаваше в мрака, но безсилно отпуснатите плещи издаваха дълбока скръб.
Когато стигнаха до горичката, двамата намериха поляна в покрайнините й. Невин легна, изпадна в транс и се прехвърли в светлинното тяло. Бавно започна да се издига по спирала над червеникавата растителна аура на дърветата, докато златистото сияние на Адерин се превърна в неясна искрица далече под него. Тъй високо над земята ефирната плоскост беше странно и малко зловещо място. Далеч от присъствието на живи създания синята светлина се носеше на потоци и облаци; понякога ставаше гъста като морска мъгла, сетне рязко се разсейваше, разкривайки сребристия звезден блясък.
Невин не знаеше колко време е минало, ала най-сетне видя онова, което очакваше. Далече на изток се появи ято Диви, кръжащи около нещо в средата, сякаш любопитно наблюдаваха някакъв чужденец в своята плоскост. Изведнъж те изчезнаха — или от страх, или защото пришълецът знаеше как да ги прогони. Невин призова своите приятели измежду Дивите и ги изпрати да объркат предполагаемия враг (със строга заръка да се държат на разстояние), после полетя след тях. Хитростта се оказа успешна; неприятелят го забеляза едва когато беше съвсем наблизо.
И наистина бе неприятел. Никой, освен последовател на черния деомер, не би си избрал тъй натруфено и претенциозно светлинно тяло: фигура в черни одежди с ниско прихлупена качулка, отрупана от глава до пети със сигли и магически знаци, а вместо пояс препасана с ивица мрак, от която висяха две отсечени глави. Фигурата отстъпи назад, после нерешително увисна в пространството. Невин смътно различи под качулката лице, две очи, през които пламтеше светлината на душата и уста, която мърдаше непрестанно, изричайки беззвучни слова. Който и да беше в това тяло, очевидно говореше автоматично и предаваше сведения на някого.
„Чирак си, нали? — излъчи Невин мисъл към неговото съзнание. — Нима господарят ти е толкова страхлив, че не смее да се изпречи пред мен?“
Фигурата побягна, но спря веднага, щом Невин се впусна след нея. По ужаса в очите на чирака старецът разбра, че господарят му го принуждава да спре и да се бие.
„Кой си ти?“ — долетя откъм чирака плаха мисъл.
Невин се поколеба, сетне реши, че истината е най-подходяща тояга срещу подобни псета.
„Кажи на господаря си, че в тази плоскост ме знаят като Властелин на Ефира, но долу съм никой.“
Видя как устните пак се раздвижиха; после откъм чирака лъхна вълна на ужас. Светлинното тяло залитна настрани, катурна се, после започна да се разпада. Качулката се отметна, от черните одежди останаха само парцали. Пред Невин отчаяно се мяташе простичкият ефирен двойник на младо момче, а сребърната нишка, която би трябвало да го свързва с тялото, висеше разкъсана под пъпа. Господарят бе предпочел да убие чирака си, за да не бъде проследен до тайното им убежище.
„Нещастен глупец! — помисли Невин. — Виждаш ли сега кому си се доверявал? Имаш един последен шанс да се разкаеш. Умолявам те, призови Светлината и незабавно се отречи от Черната пътека!“
