Санди не помръдваше. Едва се осмеляваше да диша. Някой мина много близо до вратата под стълбата, но не я отвори — може би не разбра, че там има врата.
Малко след това чу други гласове. Не можа да различим думите им. Някой се качи горе. Някой друг също отиде горе, но в другата посока.
След това гласовете изчезнаха.
Санди продължи да чака. Чудеше се какво е станало. Кой беше застрелян и кой е оцелял? При тази мисъл й се догади.
Уик вероятно е мъртъв. Той и без това беше неприятен. И Маги и Агнес няма да са голяма загуба. Но Сет, Джейсън и малкият Рун — ако и те са убити…
Тя подсмръкна тихо в тъмното. По бузите й потекоха сълзи.
По-късно в къщата дойдоха други хора. Санди се опъна по гръб, ослушвайки се. Хората не си тръгваха и продължаваха да стоят. Но тя чакаше. Реши, че може никога да не се махнат. Беше много изтощена, но мозъкът й работеше и тревожните мисли не й даваха спокойствие — държаха я будна и в напрежение.
Какво ще стане, ако ме намерят? Не, няма.
Какво е станало със Сет, Джейсън и Рун?
Какво ще стане с нея? Беше едва на четиринадесет години. Уик вероятно е умрял. Миналата година Маги застреля ченгето и уби Джуд (на което е свидетел мама), така че дори и да са я хванали жива, никога няма да се върне.
Агнес може да се върне. Ако не успеят да я обвинят в нищо. Ако не я изпратят в лудница. Агнес е бавно развита, но не е луда, така че можеше и да я пуснат. Тя щеше да наследи къщата — „Къщата на Звяра“.
Да.
Ако Агнес се върне, няма да е толкова зле. Санди можеше да се справи с всичко. Можеше да поднови туристическите обиколки.
А Агнес разбираше от бебета. Беше помагала, когато мама раждаше.
Ще помогне и на мен.
Санди плъзна ръце по корема си. Тревогата в главата й утихна.
Гласовете отвъд скривалището й продължаваха да се чуват. Стъпки преминаваха нагоре и надолу по стълбите.
Запита се за момент как ще кръсти детето си. Сет? Джейсън? Не знаеше кой точно е бащата. Освен всичко, това бяха старомодни имена. Нерди. Или може би Рич, или Клинт, или…
В този момент заспа.
Тайлър освободи пръста си от юмручето на бебето и потропа на вратата на къщичката.
— Кой е?
— Аз — отговори тя.
— Секунда, мила. Не съм облечена.
— Откога това те притеснява?
Миг по-късно Нора отвори вратата. Беше в жълт бански костюм, който изглеждаше чисто нов и покриваше много малко от тялото й.
— Не си губиш времето — отбеляза Тайлър.
— Забелязах Джек на пристанището. Не ме видя. Ще го изненадам. Подай ми детето.
Тайлър подаде бебето, смеейки се. То разпери ръце и крака, сякаш се страхуваше да не го изпуснат, и се вкопчи в презрамката на банския на Нора. Тя го прегърна и притисна до себе си.
— Няма да те пусна, Скоти.
— Роди си свое. Сигурна съм, че Джек ще се погрижи за тебе.
— И аз съм сигурна — тя седна на ръба на спалнята. — Е, как върви животът в този пущинак?
— Превъзходно. А как е в големия град?
— Изчерпва ме. През цялата година си мислех за това място. Май ми грабна душата. Както и Джек.
— Той със сигурност. Още не си разопаковала багажа си?
— Не възнамерявам да остана.
— Но…
— Ще убедя Джек да ме приюти при себе си. Хитро, нали? Ще можете да дадете тази стая на някой клиент, който си плаща. Видях, че нямате свободни места.
— Той има чудесна къща…
— Зная, зная. Не съм загубила връзка с него — легна на леглото по гръб и вдигна високо Скоти. Той се разплака. — По дяволите, какво му направих!
Седна в леглото и върна бебето на Тайлър. Той прегърна майка си през шията и се хвана здраво за нея.
— Уплаши ли те голямата лоша Нора?
— Не настройвай детето срещу мен. Ако не бях аз, нямаше да го има. Ако не бях показала среден пръст на онзи идиот на шосето…
— Точно така. Кажи „Благодаря“, Скоти!
Скоти изплака.
— Това ми напомня нещо — каза Нора. — Познай къде пренощувах снощи! В мотела „Уелкъм Ин“. Беше претъпкано, като при вас. Но Джанис ме пусна да преспя в стаята на родителите й.
— Как е тя?
— Искаш да кажеш, че не знаеш?
— Видях я няколко пъти по телевизията. Научих, че книгата й е бестселър през последните шест месеца.
— Тя получи — мили боже! — над един милион за авторските права, филмът ще започне да се снима след две седмици. Ще снимат на място.
— Но как е тя?
Радостта изчезна от лицето на Нора.
— Снощи ме събуди с писъци. Имаше кошмари. Стояхме будни до сутринта и си говорихме. Сънува кошмари. По-рано са били всяка нощ, докато сега не се появяват толкова често. Каза, че написването на книгата много й помогнало — изхвърлила от себе си голяма част от преживяното. Помогнало и защото се запознала с този Стив Сондърс. Агентът на Харди го изпратил да й помага. Той написал и редактирал книгата и след това сътворил сценария. Имам чувството, че двамата са много близки. В момента той е в Лос Анджелис. Чака да започнат снимките. Придумах я да му се обади тази сутрин в седем и това я ободри. Мисля, че се справя добре — Нора възвърна усмивката си. — А снощи след вечеря отидохме до „Последен шанс“. Капитан Франк беше във форма. Той е най-голямата знаменитост в града.
— Сигурна съм, че ужасно му харесва.
