— На върха на славата си е. Трябваше да го чуеш: „Аз убих Звяра, милички.“ Всички в бара го черпят. Каза да ти предам много поздрави и имам поръчение да ти съобщя, че можеш да запазиш колана му.
— Мислех да му го изпратя.
— Можеш да си спестиш пощенските разноски — тя стана от леглото. — Добре, бебчо, искам да стоя тук и да си бъбрим цял следобед, но имам спешен ангажимент.
— Разбирам те.
Нора мина покрай нея и отвори вратата.
— Почакай — каза Тайлър. — А ходи ли на обиколката?
— Сигурно се шегуваш. Не отидох поради една-единствена причина — опашката беше дълга почти километър. И са вдигнали цената на билетите на дванайсет и петдесет. Правят истинско богатство.
— Кои са те?
Нора вдигна рамене.
— Дъщерята на Куч е собственица на къщата. Не зная кой води обиколките. Зърнах някакво хлапе, най-много на четиринайсет-петнайсет години.
— Тази къща трябваше отдавна да е затворена.
— Глупости! Трябваше да я изгорят до основите. Но вътре поне го няма вече Дан. Питах един, който излизаше и разбрах, че Дан вече не е експонат. Предполагам, че не са си дали труда да поръчат восъчната му фигура отново.
— Радвам се.
— Ей, почти забравих книгата за теб.
Нора пристъпи към отворения куфар. Изпод горната рокля извади книга с позната обложка: „Ужасът в Малкаса Пойнт“ от Джанис Крогън. На корицата бе показана недодялана детска рисунка на звяр, нарисуван с молив.
— Имаш ли си вече екземпляр?
Тайлър кимна.
— Добре, но съм сигурна, че нямаш автограф. Чакай да видя тази да не е на Джек — отвори книгата. — Да, тази е.
Тайлър седна на леглото, постави Скоти в скута си и пое книгата.
— Ще се видим по-късно — каза Нора.
— В шест в бара — припомни й Тайлър.
— Да, ще бъдем там.
Нора излезе.
Тайлър обърна заглавната страница. Със синьо мастило, точно под името на автора, бе написано:
На моята добра приятелка Тайлър и на Ейб, който спаси живота ми — с благодарност и най-добри пожелания. Нещата, които се случват през нощта, умират завинаги. Да сме живи и здрави!
