Малки тайни полностью

— Да, полицейското разследване потвърди, че Сал е бил в източен Вашингтон, когато са отвлекли Себастиан. Аз също проверих и се оказа вярно — отвръща Кастро и Мерин издишва. — Според Пърл Уатс Сал често си е в Просър, за да се грижи за майка си. Макензи също се прибира често. Майка ѝ е в някаква здравна институция в Якима и когато Макензи си е вкъщи, прекарва времето си със Сал. Вече не е толкова голям проблем, защото е пълнолетна, но тъй като бащата на Сал е бил женкар, слуховете са, че…

— Крушата не пада по-далече от дървото — довършва изречението Мерин и затваря очи.

Шибан лъжец! Значи Сал не просто е имал връзка с Макензи в миналото, но тази връзка никога не е приключила. Що за гнусни игрички играеха? Сал ли ѝ беше казал да се опита да прелъсти Дерек? Сал ли беше нагласил фигурите върху дъската, така че съпругът на Мерин да ѝ изневери?

— Мислиш ли, че той помага на Макензи с изнудването? — заговаря пак Мерин след малко.

— Да получи пари от богатите си гаджета, включително и Дерек ли? Възможно е.

— Но защо?

Думите ѝ се разливат в отчаян вопъл. Всичко, което Кастро ѝ каза за Макензи, изглежда правдоподобно, но за Сал? Объркана е. Тя го познава, истински и дълбоко, както никой друг на този свят. Нищо от това, което детективката казва, няма логика. Сал е най-добрият ѝ приятел. Той я обича. Не би направил нищо, за да я нарани. Не и нарочно.

— Знам, че е малко съмнителна личност, но никога не се е интересувал от пари. За бога, той изостави семейната винарна и си купи бар! Това няма никаква логика!

— Съгласна съм, че някога не се е интересувал от пари. — Кастро внимателно си подбира думите: — Но това е било, когато е имал. Той не знае, но аз се поразрових в личните му финанси. На пръв поглед барът носи пари, но винарната е затънала в дългове, още отпреди да я продадат преди десет години. Бащата на Сал я е ръководел умело, но след като починал, майката на Сал е поела бизнеса и нещата са се влошили. Когато са я продали, са били затънали в заеми, надхвърлящи парите от продажбата. Извадила е късмет, че са ѝ оставили къщата. Сал се грижи и за нея. Такива тежки финансови проблеми карат хората да вършат откачени неща…

Моментът е настъпил. Мерин го усеща. Има нещо в гласа на Кастро, който става все по-мек и по-мек с всяка дума. Най-сетне ще получи отговорите, които толкова време трескаво е търсила.

— Ванеса, моля те. Каквото и да се опитваш да ми кажеш, просто изплюй камъчето.

— Ти вече го знаеш. Гласът ти те издава.

— Мислиш, че Сал е отвлякъл Себастиан заради откуп.

— Да.

Мерин затваря очи. Вдишва и издишва бавно. Знае, че по-късно болката ще я помете като приливна вълна. Сега трябва да остане съсредоточена и в настоящето.

— И какво му е направил?

— Не знам — отговоря Кастро искрено. — Изминала е цяла година и половина.

— Може би все още е жив.

— Може би. — Тонът ѝ е равен. — Трябва да поговорим със Сал.

— А Макензи? Тя има ли пръст в отвличането на Себастиан? В собственото си? Възможно ли е да е просто постановка? И двамата са организирали искането за откуп?

— Какво искане за откуп? — Кастро поставя чашата си с кафе на масата. — Мерин, ако знаеш нещо, сега е моментът да ми кажеш.

С треперещи ръце Мерин вдига телефона си, който досега лежеше помежду им с екран, обърнат надолу. Отваря апликацията и увеличава снимката на Макензи. Подава го на Кастро.

— Мислех, че си изтрила апликацията.

— Днес я инсталирах отново. Разгледай добре. Ако искаш, прочети и съобщението. Мислех, че е истинско.

Кастро увеличава снимката и се намръщва.

— Може и да е. Кой би могъл да знае на този етап? Днес ли са му изпратили това съобщение?

— Да.

— Трябваше да ми го изпратиш веднага щом си го видяла. — Кастро поглежда Мерин изненадано. — Защо не го направи?

— Исках първо да говоря с Дерек. — Очите ѝ са насълзени. — Съобщението твърди, че и преди е имало искане за откуп. Исках да разбера какво знае той. Ще се прибере всеки момент.

— Ами това, което знаеш ти? — Гласът на Кастро е изгубил мекотата си и Мерин лесно си я представя в ролята на полицайка, която води разпити. — Мерин? Трябва да ми кажеш всичко, което знаеш.

Кажи ѝ! Кажи ѝ какво направи! Кажи ѝ за Джулиан!

Но Мерин не може да се принуди да каже дори думичка. Тя е съучастник в убийство. Ще я тикнат в затвора.

— Това е всичко, което знам — отвръща най-накрая. — Ще се обадиш ли в полицията да арестуват Сал?

— Вече го направих. Чакам да ми се обадят от полицейския участък в Просър, че са го задържали. За момента не можем да направим нищо, освен да изчакаме да разберем какво са намерили.

— Намерили? — Мерин примигва объркано. — За Себастиан ли говориш?