Макензи изписва някакви букви върху голяма чаша от кафява хартия със златен химикал. Почеркът ѝ е красив и артистичен, а буквите са твърде големи и излизат извън редовете. Въвежда поръчката в компютъра и казва на Мерин колко ще ѝ струва. Мерин ѝ подава десетдоларова банкнота и Макензи ѝ връща ресто, но тя го пуска в бурканчето за бакшиши.
— Ще ви оставим кафето в другия край на плота. Да ви е сладко — казва Макензи и ѝ подава курабийката.
Мерин отстъпва настрани, като стиска хартиената торбичка, в която е топлата курабийка. Всяко движение я кара да се чувства все по-малка, по-незначителна и ненужна. Тази жена спи с мъжа ѝ през последните шест месеца. Докато Мерин скърбеше, самообвиняваше се, тормозеше се и се дрогираше с всякакви лекарства и алкохол, Дерек се е дрогирал с… нея. Шест месеца, а си нямаше никаква идея коя, по дяволите, е Мерин.
Погледите им се срещат отново, когато Макензи ѝ подава кафето няколко минути по-късно. Все още не дава никакви признаци, че я е разпознала, и Мерин си спомня цитат от един от любимите си филми — „Принцесата булка“. Във филма Чудния Макс пита Иниго: „Ако го излекувам, значи ли, че Хъмпърдинк ще страда?“, а Иниго отговаря, че ще претърпи „унижения в изобилие!“
По-рано този цитат я разсмиваше всеки път, когато гледаше „Принцесата булка.“ Мерин си спомня колко се е вълнувала, че един ден, когато Себастиан порасне достатъчно, за да схваща шегите, ще гледат филма заедно. Беше убедена, че и на него ще му хареса много. Но сега не ѝ беше никак смешно. „Унижения в изобилие!“ ѝ се струваше най-подходящото заглавие, ако някога реши да напише мемоарите си.
Тя взема кафето и курабийката и си намира една маса до прозореца, но сяда така, че да е с лице към плота. Включва лаптопа си и на екрана изниква все още отвореният Инстаграм профил на Макензи. Любовницата на мъжа ѝ далеч не е толкова идеална на живо. Бонбоненорозовата ѝ коса, която изглежда лъскава на снимките, в действителност е по-суха и подстригана несиметрично. Дори кестенявите ѝ корени са прораснали. За да се получи точно този нюанс на розовото, тъмната ѝ коса е трябвало да се изсветли до платиненорусо, след което да се добави и пастелното розово. Два изключително увреждащи косата процеса. В салона предлагат терапия за възстановяване на косата и естествения ѝ блясък и ако бяха приятелки, Мерин нямаше да се поколебае да ѝ донесе тестер, за да го пробва.
Но те не са приятелки.
Те са врагове. Смъртни врагове.
За страничния наблюдател Мерин е като всеки друг посетител в кафенето, който пие латето си и работи на лаптопа си. Реалността, разбира се, е съвсем друга. Вместо да работи, Мерин продължава да се взира в снимките на другата жена, която пък се намира само на няколко шибани метра от нея. Ами ако я видят? По дяволите, нека да я видят! Нека някой да посмее да ѝ каже нещо! Човек, който не е преминал през този ад, не би могъл да знае какво е усещането.
Инстаграм профилът на Макензи Ли доброволно предоставя информацията, която липсва в доклада на Кастро. Тя слага хаштагове на всичките си снимки, за да може всички да знаят, че е #художник, #обожавакниги, #обожавачай и че основно пие #крафтбира, когато е навън с приятели. #КотаракътБъфорд, който впрочем е доста мършаво, коткоподобно същество с огромни уши и сълзящи очи, се появява сред снимките ѝ поне веднъж седмично (#осиновинекупувай). Прави си куп селфита, най-често, за да покаже най-новата си #находкаотвтораупотреба или новия цвят на косата си. Разбира се, този егоцентризъм ѝ е простен, защото никога не забравя да добави хаштага #безсрамноселфи, за да покаже на последователите си, че е наясно колко нарцистично е постоянно да публикува свои снимки. Любимото ѝ хоби е #възстановяваненастаримебели, които пребоядисва и препродава във Фейсбук. Също така обожава да #гледаНетфликс. Като цяло явно няма никакъв проблем да споделя и най-обикновените и скучни моменти от живота си с хиляди непознати в интернет. Например, когато един ден се беше събудила #болна и очите ѝ бяха подпухнали и зачервени, тя беше споделила снимката (на която реално изглеждаше ужасно), за да покаже, че е преди всичко #истинска. Нещо, което последователите ѝ явно обожаваха, защото тази снимка имаше почти две хиляди харесвания.
Има над петдесет хиляди последователи. Петдесет хиляди човека, които се интересуват от постовете на Макензи Ли. Профилът на фризьорските салони на Мерин пък има едва двайсет и пет хиляди последователи, но бизнесът ѝ беше донесъл печалба от три милиона долара през изминалата година.
Макензи е олицетворение на всичко, което Мерин мрази у по-младото поколение.
Целият ѝ живот е на показ онлайн, с изключение на женения ѝ любовник. Сигурно я изяжда отвътре, че не може да сподели повече за него с последователите си. Но дали същите тези непознати, които я следваха, щяха да продължат да я харесват, след като разберат що за човек е наистина? Едва ли. Сред снимките в профила ѝ има леки намеци, че си има приятел, но са само това — намеци.
